Как предвоенното преразпределяне на собствеността провокира Втората световна
Хитлер
Влизайки в Рур, французите, разбира се, нямали никакво намерение повече да го напускат. Точно обратното, завземайки централния площад, те развъртяли кипяща дейност по по-нататъшното раздробяване на страната.
Идеята била следната: отделяйки от протестантския север католическите земи на Германия, идеята била да се създаде от Австрия до Долен Рейн блок от буферни държави. При това Рейнска област трябвало да се превърне в Рейнска република, а Бавария – в католическа монархия под патронажа на Франция.
За осъществяване на плановете си французите се опирали на местните

Die Okkupation des Ruhrgebietes durch die französischen Truppen im Januar 1923.
Französischer Posten bewacht einen Güterbahnhof im besetzten Ruhrgebiet.
сепаратисти, обещавайки им неплащане на репарациите и големи заеми (подобни на тези, които получила Австрия). Скоро мощната организационна работа започнала да дава плодове.
В нощта на 21 октомври 1923 г. била провъзгласена независимата Рейнска република, която Франция признала моментално. На 9 ноември трябвало да обяви независимостта си Бавария, с министър-председател Густав фон Кар.
В същото време Коминтернът имал намерение шумно да отбележи шестата годишнина от Червения октомври. Политическата и икономическата криза давала шансове на Интернационала да вдигне въстание в цяла Германия.
Планът на въстанието бил детайлно изработен. За неговата подготовка били изпратени в Германия специални емисари (Огюст Гуралски, Матияш Ракоши). Център трябвало да бъде Саксония, където на власт от март 1923 г. били социал-демократите. С помощта на местната власт комунистите имали намерение да се сдобият с необходимия им брой оръжия. След което въстанието трябвало да се разпространи в цялата страна.
За да се засили ужасът, Ракоши имал намерение да се взриви железопътният мост, съединяващ Саксония с Чехословакия, с което да предизвика нахлуването на чехите. Червената Армия била готова да помогне на немските другари.
В Москва не се съмнявали в успеха на грандиозния си замисъл, но германските власти неочаквано показали наченки на живот. На 13 октомври правителството на Щреземан с подкрепата на райхсвера въвел в Саксония извънредно положение. С този мълниеносен “блицкриг” плановете за революция в Германия били ликвидирани.
Някакъв лек „ураган“ се случил само в Хамбург. Тук на 23 октомври се активизирали бойните групи, започнали да завземат полицейски участъци. Но след 30 часа улични боеве полицията на райхсвера успяла да въведе ред.

Окупация на Рур
Едновременно с тези гърмящи по цяла Германия събития, Франция се готвела да приложи плана си за отделянето на Бавария. Не бива да се съмняваме, че ако французите успели да постигнат плановете си, следващият акт на немската драма щял да бъде пълен разпад и последваща болшевизация на страната. А последното означавало началото на комунистическото управление по цяла Европа, защото ефектът на доминото щял да се задейства мълниеносно.
Всичко това, разбира се, се виждало и осъзнавало не само в Германия. Мащабната реакция срещу френската авантюра в Рур трябвало да последва. Но първи се вдигнали немските нацисти.
Ветеранската организация «Kampfbund» в съюз с малката партия на националистите, желаейки да попречат на сепаратистите, направили опит за преврат. Опирали се на сили на райхсвера, заговорниците искали да се арестува Кар, а после, преминавайки през Берлин, да свалят президента и да обявят национално правителство.
Опитът, обаче, не успял. Демонстрацията на националистите била разстреляна от полицията. Повече от 20 демонстранти били убити, основните заговорници били хванати и осъдени за държавна измяна. Но, имайки предвид гореказаното, не е изненадващо, че в очите на целия народ, те се превърнали в национални герои. А никому неизвестният лидер на нищожната националистическа партия за един ден се превърнал в знаменитост.

Адолф Хитлер
Името му било Адолф Хитлер.
Шахт

Хитлер и Шахт
И така, на 8 ноември 1923 година Мюнхенският пуч бил разстрелян от полицията. Хитлер и неговите другари се оказали зад решетките. На 12 ноември на политическия небосклон в страната в ролята на упълномощен по въпросите за националната валута се появил Ялмар Шахт, човекът, когото по-късно ще наричат спасител на Германия от хиперинфлацията, а още по-късно – творец на “икономическото чудо” на Третия Райх.
В този момент страната преживявала пика на хиперинфлацията. Спекулантите на черния пазар търгували с долари вече по 12 трлн. марки за парче. На 20 ноември безумието било прекратено. Райхсбанката обявила готовността си да купи чужда валута при курс 4.2 трилиона марки за долар. Едновременно с това Шахт обявил отказа на Райхсбанката да пусне официално в действие т.нар. “извънредни пари”, които в този момент печатали вече всички, които не ги мързяло да печатат (“всеки сам за себе си е Райхсбанка”, така се изразявал Шахт).
За спекулантите, които като в някакъв вълшебен сън продължавали да извършват грандиозните си машинации, това прозвучало като гръм от ясно небе. Падането на марката незабавно спряло.
В своите мемоари Шахт си спомня, че когато в първия ден влязъл в Министерството на финансите, в малкия си тъмен кабинет открил само маса и телефон. За една седмица, седейки зад тази маса, той звънял на всички познати банкери.
И видимо постигнал необходимото споразумение. Марката била стабилизирана при курс 4.2 трилиона за долар.
Това е интересна цифра. 4.2 марки – точно толкова преди войната струвал долара. Може да се каже, че войната коствала на Германия падане на валутата й трилион пъти. А може да се каже и по друг начин – цялата германска мощ през 1913 година струвала сега само един американски долар.
Така или иначе, 12-те нули, нарисувани от невидимата ръка на пазара, които се мъдрили зад “магическата цифра”, сега действително се оказали изтрити.
В същият ден президентът на Райхсбанката Хафенщейн, човекът, който бил пуснал хиперинфлацията и загубил от нея практически целия златен запас на държавата, умрял от сърдечен пристъп.
Самият Шахт нарекъл 20 ноември голяма дата за стабилизацията на марката. И бил прав. Остава само да добавим, че Германия в този момент била финансов труп с напълно изтекла кръв. Но тялото й все още било напълно годно за по-нататъшни манипулации. Достатъчно било само да й се прилее “нова кръв”, за да може то отново да се изправи на крака.
Именно това и се случило с помощта на т.нар. “План Дауес”, създаден при непосредственото участие на Шахт.
План Дауес
Повече от ясно е, че за прекратяване на екзекуцията на Германия били заинтересовани не само немските националисти. Англичаните също не можели да допуснат да се осъществят плановете на Франция да се превърне в стопанин на континента. И когато истинските цели на завземането на Рур станали ясни, тревогата била подадена. Работата можела да завърши с нова голяма война, този път Англия и Германия срещу Франция.
Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че през лятото на 1940 г., след като англичаните потопили в пристанищата френския флот, войната на петеновска Франция в съюз с Германия срещу Англия можела да стане реалност. Така става често в европейската политика.
Но, и през 1924 г. не се стигнало до война на Англия и Германия срещу Франция. Американците предложили по-изящен път – срутване на франка.
В началото на 1924 г. курсът на франка бил сринат на валутните пазари. След което, “за да се спаси френската валута” групата Морган предложила на Франция кредит в размер на 100 милиона долара, но трябвало да се заложи френското злато. В края на април посланикът на САЩ в Берлин Алансън Хютън пише в дневника си:
“Англия и Америка взеха франка под свой контрол и, както се вижда, могат да правят с него всичко, каквото си поискат”.

План Дауес
Поанкаре разбрал, че е прекалил и помолил за пощада (французите не били готови да воюват с оръжие в ръка). Спешно свиканата в Лондон Конференция на страните от Антантата фиксирала победата на англо-американския блок. На 8 април 1924 г. бил обнародван т.нар. План Дауес, разработен от банкерите на група Морган с участието на Ялмар Шахт.
Планът предполагал прекратяване окупацията на Рур и подкрепа на икономиката на Германия, за да може тя да плаща репарациите. За целта в обезкръвеното тяло на Германия се наливал огромен финансов заем – 200 милиона златни долара. За контрол и плащане на заема бюджетът на Германия, акцизите и т.н, а също правото на емисии преминавали под контрола на “комисаря по данъците” (т.е. пак същата група Морган). Под контрола на “репарационната комисия” за срок от 40 години преминавали също железопътните пътища на Германия. Националната валута прекратила съществуването си и била заменена със “златен стандарт” (новата “златна марка”, по същество, това бил доларът).
Така, на мостика на германския икономически кораб стъпил американският финансов капитал. А колелата на германската икономика трябвало да върти отсега нататък реката на американския банков капитал.
Как се въртяло това финансово колело?

План Дауес
Ето как: САЩ дали кредит на Германия. А тя плащала репарации на съюзниците. Сюзниците на свой ред връщали военните си дългове на американските банки. След което парите отново се връщали в Германия в качеството си на заем.
С други думи, международният банков капитал създал в Берлин свой “независим” Бастион (от типа на американския Федерален резерв, на Лондонската и Парижката Централни банки) и го включил в цикъла на своите финансови спекулации. Новата придобивка на банкерите не била малка, защото за един миг огромна част от промишлеността, транспортната и финансовата система на Германия се оказали в ръцете на американските банкери.
И така, да направим първите изводи.
Опитът на французите да придобият умиращия лъв чрез завземането на Рур се провалил. Поражението на Франция означавало капитулация на континентална Европа пред англо-саксонския капитал.
Самата Германия, лишена от най-важните елементи на суверенитет: управлението на финансите, контрола над транспортната система, надзора при събирането на данъци и такси, независима съдебна власт, била вече всъщност американска колония. Вярно, колония на банковите офиси от Уол Стрийт, но все пак колония.
Не е нужно да имаш особено проницателен ум, за да разбереш, че същата съдба я очаквала и останалата Европа.

План Дауес
Но след дълги месеци шантаж за вероятен революционен хаос, анархия и мащабна война, изплашените европейци имали само един шанс – безропотно да приемат условията на англо-американския мир.
Така окупацията на Рур заложила основанията за бъдещата европейска война и бъдещия “нов ред” в европейския дом.
Французите отстъпили, но в действителност, по утъпкания от тях път в Европа влязъл като пълновластен господар американският капитал.
По-късно, самият генерал Дауес казал:
“Ако Франция не беше в Рур, то и ние (т.е. американците) не бихме били тук”.
Фактически, с приемането на плана Дауес, Голямата приватизация на Европа би могла да мине като тиха хрема така, че никаква нова война вероятно и не би била необходима. Ако…
Ако не бил крахът на финансовите пазари през 1929 година.
Следва продължение
Петя Паликрушева

План Дауес