Мит 1 – Лев Давидович Троцки е истинският автор и организатор на Великата Октомврийска социалистическа революция
Този мит се появява в периода на жестоките спорове в средата на 1920-те години между привържениците на Троцки и Сталин.
Троцки не е бил главният автор на Октомврийската революция, но без съмнение е бил един от ключовите организатори на локално ниво – в Петроград. Той бил председател на Петроградския Съвет, паралелния орган на властта точно в момента, в който Временното правителство било свалено завинаги. Да, имайки предвид заеманата от него длъжност, Троцки имал пряко отношение към подготовката и осъществяването на революцията, но само в един град, макар той да бил столицата на Русия.
Триумфалното шествие на Съветската власт се случило на базата на идеите и под ръководството на Ленин.
Самият Сталин подчертава локалната роля на Троцки през 1917 г.:
“…Троцки не е имал и не е могъл да има никаква особена роля в Октомврийското въстание, защото, бидейки председател на Петроградския Съвет, той е изпълнявал само решенията на партийните инстанции, които ръководели всяка крачка на Троцки”.
Това е истината. Не троцкистките, а ленинските “Априлски тезиси” залегнали в основата на тактиката и стратегията на болшевиките. Ленинските тезиси позволили на болшевиките умело да се възползват от буржоазната Февруарска революция и да я превърнат в пролетарска – в Октомврийската. По това време Троцки бил на път за Русия – той пристигнал в Петроград на 4 май.
Извод: Троцки не е могъл да изложи и реализира тезисите си през април 1917 г., дори ако го причислим към списъка на великите теоретици и брилянтни политици, за какъвто е смятан Ленин.
Мит 2 – Лев Троцки е поръчал убийството на Сергей Есенин.
Тази легенда се ражда около десет години след убийството на самия Троцки. През 1920-1930 г., когато са били все още живи хората, които познавали Сергей Есенин, никой не е имал ни най-малко съмнение, че великият поет през нощта на 28 декември 1925 г. сам е приключил със себе си. Вероятно смъртта му е била трагична случайност, искал е само да поизплаши приятелите. Но, да, Есенин се е самоубил.
Затова в периода на процесите над троцкистите, когато Троцки бил обвиняван почти във всичко, никой не заподозрял Лев Давидович в съпричастност към случилата се в ленинградския хотел “Англетер” трагедия. Всички знаели за пристрастието на Сергей Есенин към алкохола.
Започнали да твърдят за съпричастността на Троцки към смъртта на Есенин уж заради обидата, която поетът нанесъл с произведението си “Страната на негодниците” към близкия до Троцки бивш ляв есер Яков Блюмкин.
Да, Есенин смятал, че някой иска да го убие и не скривал опасенията си от близките приятели Анатолий Мариенхоф и Волф Ерлих, но едновременно с това поетът правел опити сам да приключи със себе си.
Затова и тогавашните криминалисти не се усъмнили в самоубийството на Есенин.
Есенин смятал да се обеси, но по някакви негови причини решил това да се случи в Петроград, взел доста вещи със себе си и обещал в кореспонденцията си да се срещне с адресата на писмото след завръщането си.
Ето какво се случило в последните години от живота на Есенин: последните две години от живота си поетът прекарва в постоянно пияно състояние, но тогава пише и някои от най-известните си стихотворения. В началото на 1925 г. се жени за четвърти път за София Толстая, внучка на Лев Толстой, но скоро се налага да бъде приет в болница. Излиза и заминава за Санкт-Петербург по Коледа. Отсяда в хотел „Англетер“ и там прерязва вените си, пише прощално стихотворение с кръвта си и го предава на приятел, който е бил с него в нощта преди края – Волф Ерлих. На следващия ден е намерен обесен.
Ако ставаше дума за обикновен човек, всички тези подробности биха изглеждали твърде подозрителни, но Есенин бил човек от друга порода – той бил в състояние да драматизира дори собственото си самоубийство, при това максимално. Не е случайно, че прощалното си писмо до В. Ерлих чрез легендарното си стихотворение “Довиждане, приятелю, довиждане” Есенин го написал с кръв. Проведената през 1990 г. експертиза потвърдила, че писмото наистина било написано от Есенин.
Красная Площадь, Троцкий Лев Давидович 1918 год
Мит 3 – Троцки предлагал друг модел на социализма, по-демократичен от този, който бил реализиран в СССР
Всъщност, нищо подобно не било предлагано от Троцки.
Дори точно обратното – той виждал страната като един огромен военен лагер, а цялата икономика на държавата трябвало да бъде реализирана чрез огромна “трудова армия”.
Ето каква била алтернативата на троцкистите, която се излагали пред болшeвиките: не знам по какъв друг начин, но този не ми харесва.
Първоначално троцкистите не харесвали ленинския НЕП, много от тях виждали в него отстъпление от каноните на марксизма. В края на 1920-те години, когато Сталин започнал енергична колективизация и индустриализация на страната, вътрешнопартийните опозиционери започнали да тръбят, че държавата няма да издържи на такива темпове, а селяните масово няма да влязат в колхозите. Действителността показала точно обратните резултати. Страната се развивала със стремителни темпове до началото на Втората световна война, а колхози били създадени практически навсякъде. Сами разбирате, че това нямало как да се случи САМО и ЕДИНСТВЕНО чрез бой, бой, насилие, насилие и прочие. Това били милиони хора. Да, имало е несъгласни, но, както е логично да 
се мисли, болшинството от населението е било напълно съгласно с колективизацията. В противен случай тя нямаше как да бъде осъществена практически в цялата страна.
С една дума, болшевиките направили това, което били планирали.
До самия си край Троцки изобщо не се съмнявал, че сталинското ръководство е извратило целите и задачите на Великата Октомврийска социалистическа революция. Народът явно не бил на нужното ниво, за да подкрепи точно тези болшевики, според Троцки, които трябвало да подкрепи. Ето какво казва самият Троцки по темата:
“Създадената от болшевиките държава, – пише той в статията си “Сталинизъм и болшевизъм” отразява не само мисълта и волята на болшевиките, но и културното ниво на страната, социалния състав на населението, натиска на варварското минало и не по-малко варварския световен империализъм”.
Излиза, че социализмът е трябвало да се строи в някакви стерилни условия, където нямало никакви вътрешни противоречия, никакви особености на манталитета и културата на народите, населяващи територията на страната, никакво външно влияние. Както е повече от ясно, такъв стерилитет липсва дори в аптеките.
“Същността на троцкизма, – отбелязва по този повод Сталин в Политическия отчет на 16 Конгрес на ВКП (б), – се състои преди всичко в отричането на възможността да се построи социализъм в СССР със силите на работническата класа и селячеството”.
Да, троцкистите не вярвали, че Русия може да стане социалистическа, но тя станала такава. И точно като социалистическа държава победила фашизма и дори изпратила първия човек в космоса…
Мит 4 – В емиграция Троцки изоставил политиката и не се опитвал да свали ръководството на СССР
Легендата се появила, за да докаже пълната неоснователност на процесите над опозицията в СССР през 1936-1938 г. Някои стигат до абсурда на твърдението, че Сталин уж страдал от параноя и затова спретнал напълно необосновани репресии. Дори изпратил на стария си добър приятел Лев Троцки убиец, докато последният тихичко си живеел в Мексико, отглеждал зайци и не мислел за нищо друго, освен за зайците.
Всички сведения за това, че Троцки многократно се опитвал да се свърже с привържениците си в СССР и бил готов да пожертва всичко, за да започнат империалистическите държави война срещу СССР, всичко това уж били измислици на следователите от НКВД. Така излиза.
Странно е само това, че всички тези “измислици” по поразителен начин съвпадат с текста, който самият Троцки витиевато (а не директно, както сведенията на НКВД) написал в паузите между храненето на зайците. В статията си “СССР във война” Троцки пише следното:
“Ако тази война предизвика, както ние твърдо вярваме, пролетарска революция, те неизбежно ще доведе до сваляне на бюрокрацията в СССР и ще възроди съветската демокрация на значително по-висока икономическа и културна база, отколкото през 1918 г.”.
Разбира се, под “пролетарска революция” тук се разбира дворцов военен преврат, под “бюрократите на СССР” се разбират милионите комунисти-сталинисти, а под “съветска демокрация” се разбира еднолична власт, още по-жестока от времената на военния комунизъм.
Троцки имал свои хора вътре в СССР, което самият той откровено признава в същата тази статия, наричайки ги “привърженици на IV Интернационал”. Те, според него,
“съхраняват своята политическа самостоятелност, борят се по време на изборите в съветите и заводските комитети за тяхната пълна независимост от бюрокрацията, водят революционна пропаганда в дух на недоверие към Кремъл и неговата местна агентура”.
Това казва Троцки по повод троцкистите на територията на Западна Белорусия и Украйна, които влезли в състава на СССР през септември 1939 г., но напълно вероятно такива е имало и в други региони.
Между другото, ето каква казва отново самият Троцки по повод уж напълно фалшифицираните процеси срещу неговите привърженици:
“Ние сме за независима съветска Украйна. Ако белорусите сами поискат това, за съветска Белорусия”.
Още по-парадоксално е, че позицията на тогавашната троцкистка опозиция съвпада с мнението на настоящата “пета колона”:
“Кремъл няма никаква историческа мисия. Ние бяхме и си оставаме срещу завземането от Кремъл на нови области”.
Разликата е само в това, че тогава става дума не за Крим, а за гореспоменатите Западна Белорусия и Западна Украйна.
Мит 5 – Троцкистките идеи са популярни и до днес в световното ляво движение.
С вярата в митичната перманентна революция троцкизмът приключил дълго преди Рамон Меркадер да започне да ухажва секретарката на Троцки. Извод: да се твърди, че съвременните троцкистки организации и до днес са привърженици на идеята за перманентата революция и затова са троцкистки, е повече от нелепо.
Но ако се имат предвид опитите да се скрие дребнобуржоазната същност зад лява фразеология, както и неспирната критика към държавния комунизъм, то да, троцкизмът и до днес си е жив и здрав, а и дори на някои места има победи.
Колкото и странно на пръв поглед да ви изглежда, в световното ляво движение това е СИРИЗА в Гърция. Сами видяхме гръмките изявления и обещания преди идването на власт, а после сами видяхме и спукания балон. Обещаваха да изкарат Гърция от НАТО, а всъщност не посмяха дори да напуснат евро зоната. Гърция си остана част от империалистическата ж.п. линия на Европейския съюз. СИРИЗА дори не блокира санкциите срещу Русия, макар уж лявата партия да знае прекрасно, че дошлите на власт в Украйна бандеровци са къде-къде по-опасни от гръцките неонацисти от “Златна Зора”…
Излиза, че волно или неволно съвременните неотроцкисти потвърждават скритата прокапиталистическа същност в идеологията на своя прародител.
Има един извод, направен от Сталин в статията му от 1931 г., “За някои въпроси от историята на болшевизма”, в която той казва:
“Троцкизмът е предният отряд на контрареволюционната буржоазия”.
Дали някой ще има предвид извода на Сталин или не, това по същество няма никакво значение.
Но е хубаво човек да има трезв поглед върху действителността, а не да витае в илюзиите на собствения си превод.
Петя Паликрушева
Светът днес 
Твърдението, че е на теория сигурно, че Есенин се е самоубил в хотел „Англетер“ в нощта на 28.12.1925г.,е меко казан оабсурдно! Аз лично съм убедена, че геният Есенин е бил убит. Може би не по директна заповед на Троцки или от ръката на приятеля си Яков Блюмкин, въпреки че е много вероятно да е така, Есенин е бил убит! Има прекалено много неща, които изключват самоубийство, като например огромната бразда на челото на младия поет, дупката от куршум, прорязаните вени на дясната ръка, с кръвта от които е напосал последното си стихотворение, въпреки че е бил десничар, и абсолютно неестествената поза на ръката на поета, която при обесване по собствено желание, би следвало да е отпусната надолу, а не вкоченена, все едно се опитва да се защити от някого, че се бори за живота си! Твърдението, че този гении на световната поезия и литература се е самоубил е обида към величието му! 😉
Всъщност, статията е нож с две остриета. От една страна за марксистите е добре да изглежда, че не Ленин, а някаква „друга сила“, тоест, да речем, „долните троцкисти“, са виновни за всички насилия, изтезания, масови убийства, кръвопролития, чудовищни изстъпления и злодеяния, извършени от новата власт след „ВОСР“. От друга страна, на марксистите им се иска някак си да омаловажат ролята на Троцки – както в практическата политика на новата власт, така и в нейната теоретична база.
Ами, драги, няма как да се прокарат едновременно и двете теории! Или Троцки е бил много по-значима фигура от това, което ни представяте, или пък греховете и злодеянията на революцията падат и върху Ленин. Няма как хем да измиете Ленин от калта, хем да натикате Троцки под килима.
Истината е, разбира се, съвсем простичка. Троцки е оказал голямо идейно въздействие върху широките маси на революционните дейци. И той е играл значителна роля в антихуманните, абсолютно безсмислени и ненужни престъпления, направо чудовищни ИЗСТЪПЛЕНИЯ, извършени от новата власт. Той е играл значителна роля в разрушаването на руската държавност, с каквато цел всъщност е бил изпратен в Русия… (Впрочем, това е отделна тема.) Бил е много по-значителна фигура от тази, която ни се представя. Не случайно някои твърдят, че е бил „сивият кардинал“, сянката на Ленин. Бил е в ред случаи истинската движеща сила на събитията.
Но това не отменя, не намалява нито с едно милиграмче тежестта на историческата вина, носена от самия Владимир Илич. Не вината за това, че се е опитал да осъществи пролетарска революция, а за това, че всъщност не е била пролетарска. А е била поръчков метеж, предвиден от поръчителите му като средство да се разруши, да се разсипе и размаже великата Руска империя, за да стане по-късно лесна плячка за колонизиране и асимилиране. От същите тези „капиталистически и империалистически врагове“, с които революцията уж е трябвало да се пребори.
Всъщност, поръчителите на революцията не са вярвали в крайния успех на цялото мероприятие. (Иначе не биха го поръчали…) Но те твърдо и съвсем основателно са вярвали, че разсипването на държавата, страната и народа, заливането на Русия с кръв действително ще се случи. И то се е случило. Непредвиденият елемент тук изобщо не е Ленин или Троцки. Тази малка кост в гърлото, объркала всички „революционни“ планове се е казвала Йосиф Висарионович. Всъщност именно той е създателят на великия Съветски съюз, а не Ленин или Троцки. Те и двамата са били просто комплексирани садисти, разрушители и демагози, неспособни да изградят нищо жизнеспособно. Съветският съюз стана факт, стана силен и могъщ, успя да даде пример на света – макар и не пример на „комунизъм“, но във всеки случай, на „реален социализъм“ – не поради, а ВЪПРЕКИ Ленин и Троцки. И не случайно тези двамата ги поставям непрекъснато заедно. Защото колкото и да се опитват днес някои „марксисти“ да ги противопоставят, аз не виждам у тях много коренни различия. Общото преобладава…
Сталин е този, който е принципно различен и не се вписва в картинката. Тоест, в плана на англосаксонските заговорници.