U.S. businessman Donald Trump waves as he arrives at Aberdeen Airport in Scotland in this May 26, 2010 file photo. Billionaire real estate magnate Trump said on May 16, 2011 that he will not run for the White House in 2012. The host of NBC-TV’s „Celebrity Apprentice“ said the decision came after „considerable deliberation and reflection“ after weeks of an unofficial campaign. Picture taken May 26, 2010. REUTERS/David Moir/Files (BRITAIN – Tags: BUSINESS POLITICS ELECTIONS ENTERTAINMENT)
Владимир Путин и Доналд Тръмп са много близки в поведението си, пише Дейвид Игнатиус във Washington Post. И двамата говорят много за възстановяване величието на държавите си без да влизат в подробности, умеят да привличат вниманието на медиите.
“Той обещава да възстанови величието на страната си, но без да предлага конкретен план. Използва груби и вулгарни думи, за да прилича на обикновен човек, независимо от това, че е милиардер. Той е нарцис, жадуващ вниманието на медиите, независимо от всичките си очевидни недостатъци, той е много популярен”, – пише Дейвид Игнатиус във Washington Post.
Става дума не само за Путин, пише Игнатиус, но и за неговата “американска версия” – кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп.
Както и руският президент, Тръмп се надява да възстанови престижа на Америка, която “няма победи”, както заяви той в интервю. Мисията да възвеличат държавата си, разбира се, е ръководеща за лидерите на много страни, както по политически, така и по психологически причини, отбелязва Игнатиус.
Популярността на подобни политици се корени в дръзката им самоувереност. 
Така, в интервю за канал NBC Тръмп предрече, че след четири години журналистите ще възхваляват неговите исторически постижения на поста президент на САЩ. Путин, както и Тръмп, разбира, че властта и умението да се привлича вниманието са неразделни, особено за държави, осакатени от военни и икономически загуби, подчертава Игнатиус.
Както пишат Фиона Хип и Клифърд Хади в книгата си за Путин, вътре в държавата си той е създал “идеалистична представа за себе си като за генерален директор на корпорация Русия”.
Но Путин в Русия представлява също “невидимата и непредставената” във властта прослойка от хора, които дълго време мечтаеха за реванш – т.е. за възраждането на великата държава, в която тези хора някога са живеели, както поясни в едно интервю бившият съветник на Владимир Путин Глеб Павловский, пише изданието.
Тръмп преследва по-скоро собственото си величие: в официалния му сайт го описват като “пример за американския успех”, пропускайки четирите му фалита. Тръмп не се смущава дори от обвиненията в демагогия. Неговите праволинейни изказвания оказват желаемия ефект върху американците, изморени от политическите двусмислености, отбелязва американският журналист.
Ръстът на популярността на милиардера е изненадващ: агресивният и авторитарен “стил на Путин” в Америка не върви. На този етап Тръмп е изключение, но това едва ли ще е задълго, подчертава Игнатиус.
Превод: Петя Паликрушева
Светът днес 
Глупости! – двамата са коренно различни и по възгледи, и по стил на поведение, и по качества, и по характер, и ако щете, даже и по външен вид. Нищо общо няма между тях! Само едно-две повърхностни сходства (свалени от тавана) като тези, които са цитирани, не ги провят „подобни“. Явно някои щатски медии са получили поръчка да манипулират хората по такъв начин – като създават някаква ужким „връзка“ между двамата; а ако не могат да намерят връзка (откъде да я изсмучат, като я няма?) – поне да измислят някакво сходство между тях, за да ги сложат един до друг. А това вероятно цели постигането на даден психологически манипулативен ефект.
В щатите „елитът“ няма да допусне Тръмп да стане президент, по ред причини. (Достатъчно е да чуете какво мисли Джес Вентура за него.) И затова още отсега се опитва да изолира Тръмп, за да го набие в пета глуха. Механизмите са най-различни, ето например един от тях.
В момента щатските мейнстриймни медии, контролирани от Фашингтон и директно от „елита“, вече са успели да очернят Путин като „диктатор“ и враг на всяка свобода и демокрация. Въпреки, че щатските дебили не знаят на какво да вярват и се чудят – абе, този умен и мил човек, който такива правилни работи говори (като ни падне веднъж годишно изобщо да го видим и да го чуем, някъде в ютюб), – той ли е антихуманен диктатор?… Но медиите им втълпяват: о, да, да, той, именно той, това дребно чудовище е звяр, той е вашият враг!… И дебилите, за да не се напрягат особено, кротко се съгласяват.
Така повечето американци имат доста лошо мнение за Владимир Владимирович. Остава само да свържеш някаква неудобна личност с Путин – по какъвто и да било начин, па даже и по най-повърхностния и най-несериозен начин – и част от натрупания психологическия негатив се прехвърля върху въпросната неудобна фигура. Нещо като психологически закон за скачените съдове… Ето това са щатските медии, ето така те работят. Така се прави нация от дебили, така се правят избори… в меката на „свободата и демокрацията“.