На 23 август се навършва поредната годишнина от сключването на съветско-германския Договор за ненападение.
И понеже днес привържениците на капитализма, националистите, десните, антируски и антикомунистическите настроените хора твърдят, че Пактът е, видите ли, някакво тотално доказателство за “престъпността на съветския режим”, решихме да ви запознаем с някои съществени факти около подписването му.
Да започнем с най-очевидния факт: Съветският съюз е бил изправен в онези времена пред абсолютната необходимост да ликвидира или минимизира вредното влияние на всички или поне на повечето от антисъветските блокове, образували се тогава. Трябва да се признае, че сталинското ръководство се справило блестящо с тази задача.
Договорът с Германия буквално погребал три от най-опасните блока срещу съветската държава: Германия-Япония (силна си армия и висока мотивация), Германия- Полша (голяма армия, неудовлетворени амбиции), Германия-Англия (мощни финанси, флот).
Особено важно в разглеждания проблем е да се осъзнае и следното: договорът между СССР и Германия се изготвял и бил сключен НЕ в мирно време, а в условията на съветско-японската война, във времето на най-яростни боеве, когато съвсем не било ясно накъде ще се наклони везната. Боевете при Халхин Гол не били просто “въоръжен конфликт”, а сериозна война. Съвсем неслучайно самите японци наричат тогавашните събития “втората руско-японска война”.
Е, нали разбирате, че не е нормално да смятаме, че СССР е трябвало да започне война на ДВА фронта едновременно?!
Логиката подсказва, че Съветският съюз е трябвало поне временно да отсрочи бъдещата си битка с Германия.
А че бъдеща битка предстои, това било ясно на всички в СССР.
Нали не си мислите, че Сталин не е знаел за яростната антисъветска и антикомунистическа риторика на Хитлер?! Знаел е, разбира се. Хитлер почти с пяна на устата съвсем открито, по време на речите си на конгреси и други мероприятия, заклеймявал болшевиките на Изток.
А връзката между конфликта в Далечния Изток и ускореното сближаване между СССР и Германия е повече от очевидна. Достатъчно е само да съпоставим датите.
Да погледнем събитията през май 1939 година.
Стартът на войната бил даден на 8 май, когато взвод японци се опитал да заеме принадлежащия на Монголия остров сред река Халхин-Гол. След кратка престрелка, при трима убити и един пленен, японците отстъпили. В последващите дни японската пехота и кавалерия с подкрепата на авиацията атакува монголските гранични застави. На 17 май към Халхин-Гол тръгва съветската армия. От 22 май започва войната във въздуха. На 28-29 май – настъпление на японските войски и контранастъпление на съветско-монголските…
Да, в Далечния Изток бушувала война.
Какво се случвало в същото време на дипломатическия фронт?
Официалният курс на НКИД на СССР, оглавяван от М. Литвинов, бил курс на създаване в Европа на система на “Колективна сигурност”, т.е. система от международни договори, които да възпрепятстват реваншистките планове на Германия.
Халхин Гол
През декември 1933 година правителствата на Франция и СССР правят съвместно предложение за сключване на договор за колективна сигурност в Европа. Предложения за присъединяване към договора били отправени към Германия, Великобритания, Финландия, Чехословакия, Полша, Естония, Латвия и Литва. Проектът на договора получил името “Източен пакт”. Източният пак не се осъществил заради отказа на Германия и Полша да го подпишат. През март 1934 година Полша сключва с национал-социалистическия режим договор за ненападение, превърнал се в един от първите външнополитически успехи на немското правителство под ръководството на Хитлер.
През март 1935 година Германия окончателно спряла да спазва военните членове от Версайския мирен договор от 1919 година. В страната била въведена всеобща войнска повинност и започнало превъоръжаването на армията. Западните държави, гаранти на Версайския мир, не реагирали по никакъв начин на всичко това.
През ноември 1936 година Германия и Япония подписали “Антикоминтерновски пакт”, насочен срещу СССР, в който влязла и Италия през 1937 година. СССР оказвал военна помощ на републиканското правителство в Испания, а Германия и Италия активно подкрепяли пуча на генерал Франко. През март 1938 година Германия осъществява аншлус с Астрия и започва да предявява териториални претенции към Чехословакия. Англия и Франция в същото време провеждали политика на “ненамеса”. Инвестициите на западните корпорации в икономиката на Германия били в пълен ход, най-вече в тежката промишленост.
Халхин Гол
“Мисията Канделаки”
През 1934-1937 години СССР предприема редица опити да разшири съветско-германските икономически отношения и да постигне намаляване на напрежението. В края на 1934 година в Берлин, като търговски представител, е изпратен личният емисар на Сталин Давид Канделаки. По време на преговорите в Германия, Канделаки се опитал да ги преобразува от икономически в политически.
“Мисията Канделаки” завършила с неуспех – Германия не смятала за нужно да разширява връзките си със СССР по идеологически и политически съображения.
Наблюдавайки световния театър на западните държави, Сталин произнася на 10 март 1939 година, по време на XVIII конгрес на ВКП (б) реч, в която обвинява англичаните и французите в провокация към война. Тогава Сталин заявява и за готовността си към “политика на мир” по отношение на
Халхин Гол
Германия. Болшевикът-грузинец обявил, че причината за сложната ситуация на международната арена е
“отказът на болшинството неагресивни държави, най-вече на Англия и Франция, от политиката на колективния отпор срещу агресорите”, “позицията на ненамеса и неутралитет”.
Сталин формулирал и главните задачи на съветската политика по онова време:
“1. Да провежда и занапред политика на мир и укрепване на деловите връзки с всички страни.
-
…Държавата да не влиза в конфликт с провокаторите на войни, свикнали да загребват жарта с помощта на чужди ръце”.
Според някои историци, речта била възприета от Рибентроп като намек за сближаване на отношенията между Германия и СССР.
На 15 март Германия окупира Чехия.
61241 01.08.1939 Солдат устанавливает флаг во время боя на сопке Ремизова у реки Халхин-Гол. Виктор Темин/РИА Новости
На 21 март Рибентроп ултимативно изисква от полския си колега Бек да удовлетвори всички искания на Германия, след което да започне
“провеждането съвместно с Германия на антисъветска политика”.
Полша категорично отхвърлила германските искания, а Чембърлейн на 31 март от името на Англия и Франция обявил, че двете държави дават гаранция на Полша в случай на агресия.
На 6 април тези гаранции били формулирани в полско-британската военна конвенция.
В реч в райхстага на 28 април Хитлер обявил за прекратяването на германо-полския пакт за ненападение от 26 януари 1934 година и англо-германската морска конвенция.
На 22 март е подписан т.нар. “Стоманен пакт”, а на следващия ден Хитлер обявил пред военната върхушка за твърдите си намерения да нападне Полша, за да получи Германия “жизнено пространство на Изток”.
В речта на Хитлер Англия е наречена главен враг, а борбата с нея – “въпрос на живот и смърт”.
Халхин Гол
На 18 март, във връзка с известията за германския ултиматум пред Румъния, наркомът по външните работи на СССР М. Литвинов чрез английския посланик в Москва предложил да се направи конференция между шестте държави: СССР, Англия, Франция, Румъния, Полша и Турция с цел предотвратяване на по-нататъшната германска агресия. Но Англия сметнала, че предложението е “преждевременно” и предложила да се направи само съвместна декларация за съхраняване на независимостта и целостта на държавите в Източна и Юго-Източна Европа.
На 16 април Литвинов, в отговор на английското предложение да се дадат на Полша едностранни гаранции и от страна на СССР, предложил проект за тристранен договор, в който става дума за:
“оказване на всяческа, в това число и военна помощ на източноевропейските държави, разположени между Балтийско и Черно морета и граничещи със СССР, в случай на агресия срещу тези държави”.
Предложението за тристранен съюз било възприето от Запада като прекалено радикално. В отговор Франция (25-26 април) предложила вместо това да се направи кратка декларация за намеренията да се окаже взаимна подкрепа, както и декларация за солидарност със страните от Централна и Източна Европа в случай на агресия на Германия към тях.
На 8 март английското правителство предложило на СССР да подпише обвързващата декларация, в която Съветите да обявят намерението си да помогнат на Англия и Франция, ако те се окажат във война с Германия. Предложението било отхвърлено от СССР, защото в него липсвала каквато и да е подкрепа на Англия и Франци към СССР в случай на подобна агресия.
На 17 април по указание на наркома Литвинов политическият представител в Берлин А. Мерекалов връчил на фон Вайцзекер протестна нота по повод действията на представителите на германското военно командване, довели до скъсване на деловите отношения между СССР и чешкия концерн “Шкода”, който доставял на Съветите артилерийски и зенитни оръдия, както и други военни сделки на обща стойност над 3.5 милиона долара.
Според изследователи, Сталин не искал да води война с Германия, защото смятал, че всяка война би се превърнала в катастрофа за сравнително младата Съветска държава, и затова връзките на СССР с Берлин се превърнали за него в “приоритетна задача”.
На 3 май излиза в оставка народния комисар по външните работи Литвинов, който имал репутацията (поне така го възприемали немците) на привърженик на съветско-англо-френския съюз. На негово място Сталин назначил Молотов.
На 20 май новият нарком приема германския посланик в СССР Шуленбург, който обявява готовността на Германия да се възобновят икономическите преговори. Молотов отговаря, че за успеха на икономическите преговори трябва да бъде създадена “политическа база”.
Това означавало, че СССР предлагал сключването на политически договор.
Събитията се развили много бързо. Хитлер наистина спешно се нуждаел от подобен договор със СССР, защото не искал да отлага войната си с Полша за късната есен. Но и Сталин бързал.
Защо?
Трофеи, Халхин Гол
Защото разбирал, че само военната победа при Халхин Гол няма да е достатъчна, че за озапти японците. Сталин трябвало да им нанесе политическо поражение. И сметките на мустакатия грузинец-болшевик се оказали верни: договорът между СССР и Германия хвърлил Япония в мащабна политическа криза, защото цялата предишна политика на страната на изгряващото слънце била построена върху увереността, че Япония има надежден съюзник в Европа – Германия. И изведнъж този съюзник изчезнал, изпарил се. Съюзникът изведнъж се “сприятелил” с Москва…
Както всички знаем, Япония не забравила този подъл, според нея, удар. И след време отвърнала на Германия по същия начин – отказала да влезе във война със СССР.
На 20 август започнало решаващото настъпление на Червената армия в Халхин Гол.
На 23 август е сключен договорът между СССР и Германия.
На 31 август територията на Монголия била напълно изчистена от японски войски, а на 1 септември Германия атакувала Полша.
Страшно темпо, нали.
Преплитането на събитията е видно и за слепите.
Затова тези, които днес наричат Договора за ненападение между СССР и Германия “престъпление”, изкуствено и съвсем целенасочено раздробяват историческите събития на отделни фрагменти, защото уж не били свързани един с друг.
Целта на съвременните антикомунисти е да приравнят Хитлер и Сталин.
Но няма да се получи.
Защото има значение дали воюваш в името на защитата, свободата и съхраняване победата на Революцията или воюваш, за да заграбваш, поробваш и превръщаш хората в лампиони, защото не били прусаци, т.е. свръхчовеци…
Нито Гражданската война в Испания, нито Мюнхенския сговор на Запада срещу СССР, нито Халхин Гол и т.н. са събития от друг филм.
Всички гореописани събития са част от една и съща пиеса – пиесата на капитализма, който търсел начин да хвърли света в поредни пламъци, за да оцелее. Капитализмът успял – едрият бизнес си намерил марионетка, Хитлер, на който му идвало отвътре да се превърне в изразител на империалистическите планове…
23 Aug 1939, Moscow, USSR – Vyacheslav Molotov (right), foreign minister for the USSR and Joachim von Ribbentrop (left), foreign minister for Germany at the signing of the Soviet-German Non-Aggression Pact with Joseph Stalin (center). Moscow, USSR, August 23, 1939. – Image by © CORBIS
Действията във всяка отделна сцена от световния театър по онова време водели точно към това, което СССР разбрал, че трябва да направи – към подписването на съветско-германския пакт за ненападение на 23 август 1939 година.
Така войната между Германия и СССР била за кратко отсрочена, Сталин прехвърлил всички военни и прочие заводи зад Урал и съветската военна машина започнала с ускорени темпове да се готви за бъдещата световна война.
Петя Паликрушева
Светът днес 
Другарко Паликрушкова
като говорите за абажури от човешка кожа ,сте пропуснала да ни осведомите и за сапуна от човешка мазнина…да та се посмеем от сърце на лъжите ви.
м, да …… достойно за “ Пулицър “ ………..
Не знам за какви „националисти“ става на въпрос още в първите изречения, но българските патриоти от ПП „Атака“ изобщо не квалифицират пакта Молотов-Рибентроп като „доказателство за престъпността на съветския режим“! Нито пък си позволяват да спекулират с „престъпността“ на съветското управление, което си е имало своите плюсове, разбира се, както и своите минуси. Отново наблюдавам все същата стара и откровена лъжа, която тъничко се пробутва на читателя.
Ако изобщо някой някъде спекулира с нещо – трябва да се натърти, че по-скоро някои т.нар. „комунисти“ редовно, системно, злостно и злонамерено спекулират със самото понятие „национализъм“. Като явно правят това по идеологически причини – просто повтарят дадени (измамни) психопрограмиращи клишета. Това, впрочем, поставя под въпрос самата нравствена и философска чистота на тяхната идеология, както те я възприемат.
Всъщност, национализмът приема уродлива форма единствено тогава, когато провъзгласява изключителността на даден народ (нация), когато го поставя над другите, когато е враждебно настроен или несправедлив към околните народи, когато е агресивен и/или надменен към тях, когато е настроен към експлоатацията и колонизирането им и т.н. Типичен пример е САЩ и изобщо, цялата юдео-англосаксонска цивилизация. Тяхната политика прекрасно пасва на даденото определение.
Следователно, въпреки самовъзхвалата и агресивната пропаганда на САЩ, че уж са страна на „демокрацията“ и „справедливостта“, всъщност това е страна на агресивния национализъм. Ето къде ще намерите истинските агресивни, антихуманни националисти! И не случайно уродливите, агресивни украински националисти и неонацисти са именно рожба на щатската външна политика – на щатския „Държавен департамент“.
Нещо повече – аналогично е отношението на цялата юдео-англосаксонска цивилизация и изобщо към човешките раси, освен бялата. Те лицемерно пропагандират даже не равенството, а еднаквостта (?!) на всички хора (явна, очевидна лъжа, противоречаща на фактите и здравия смисъл) и даже стигат до там да отричат расите като фактически съществуващо явление, и даже обявяват думата „негър“ („черен“) за „обидна“ и неполиткоректна! Но въпреки това, на дело те не се разкайват за негърското робство, практикувано в собствената им страна и за това, че безжалостно експлоатират цветнокожите народи по целия свят. Впрочем, какво да се чудим, там вече отиват и по-далеч – провъзгласяват за несъществуващи даже половете… Явно, идеологическото им лицемерие е безгранично.
Но именно САЩ е страната на расизма и национализма! Бих отишъл по-далеч – САЩ е даже страната на НАЦИЗМА, защото именно там нацизмът се е родил – получил е своята идеологическа разработка, финансово осигуряване и политическа закрила. За да бъде по-късно експериментално насаден от Фашингтон в сърцето на Европа и да я потопи в кръв.
Нищо подобно не се наблюдава конкретно при ПП „Атака“ и изобщо, при българския „национализъм“, който е по-уместно да бъде наречен „патриотизъм“. Патриотизмът е основна ценност в САЩ, но явно е строго забранен в техните колонии…
Това е така, защото има два вида „национализъм“. Единият е описаният по-горе. А другият е истинският, положителният – хуманен и християнски, в случая, православен национализъм. Той е изцяло хуманен (!) и ЗАЩИТЕН по своята природа. Той се бори за ЗАЩИТА на своята нация против несправедливата агресия на други нации. Той е против всяка експлоатация на човек от човека, но в това число и против външната – против колонизирането, против ограбването и геноцида на един народ от страна на друг. Защитният национализъм е за национално разнообразие – но не в рамките на една страна, а в наднационален план. Защото при размесването на народи и култури в рамките на една страна се получава неизбежно претопяване, уеднаквяване и обезличаване на националните физиономии на отделните страни, като се губи тяхната уникална национална култура. Самата страна става нежизнеспособна и раздирана от противоречия, а в световен план нациите стават лесни жертви на транснационалния капитал, който се стреми да заличи всякакви граници и прочее „досадни пречки“. За Капитала цивилизационното разнообразие не е културно богатство, а е досадна примитивна отживелица. Докато защитният национализъм се бори за културна хомогенност на отделните национални страни, но същевременно – за многообразие и за дружно съвместно съществуване на разните отделни (!) страни, всяка със собствената й, различна и уникална национална култура.
Съгласете се, че вторият вид национализъм, който е типичен за народопсихологията на българина и е възприет като идеология на ПП „Атака“, е справедлив и правдив! Защото пред очите ви е „антинационализмът“ на САЩ, които днес съзнателно, организирано наводняват Европа с чужди емигранти. Ако имате поне капка разум и съвест, няма да отречете, че това е унищожително за Европа във всяко едно отношение. Ето ги плодовете на фалшивата „антинационалистическа“ идеология! „Мултикултурализмът“ – тази подла и унищожителна лъжа, беше налаган на Европа от десетилетия, под измамната маска на „толерантност“. Докато същевременно бяха премълчавани, оправдавани и тихо покровителствани истинските агресивни националисти и неонацистите в Прибалтийските страни, в Германия, в Украйна, в Хърватия… Нима ще се хванете на елементарните щатски въдици? Само се замислете малко – кой ви ги подхвърля, какво цели и на кого служи…
Национализмът НЕ Е НАЦИЗЪМ. Но и самият национализъм бива различен. В.Сидеров не веднъж е обяснявал тази „малка подробност“ на читателите си, но те явно предпочитат да четат, да гледат и да слушат медийната пропаганда – за по-лесно. Самото понятие „национализъм“ съзнателно е било дъвкано и ръфано от кого ли не, с него е било злоупотребявано безброй пъти, но нарочно и упорито се се прави всичко възможно, за да не му се даде ясна дефиниция и класификация. Защо ли?…
Е, всеки си избира дали да бъде дебелоглав примитив или интелигентен, просветен човек. Както желаете, драги! Но да знаете, че не други, а ВАС ще ви убиват, ако сбъркате. Предупредени сте! Не е страшен „свирепият петел“, мишлета… Пухкавата мила котка е тази, която ще ви изяде. Защото не виждате острите й нокти и дългите й зъби. Ще ви помърка мило… и лека ви нощ!…