Не е ясно кога ще завърши започналата на 30 септември 2015 година руска кампания в Сирия.
Русия заяви, че целите се свеждат до оказване на подкрепа на законното правителство на арабската република в борбата му срещу терористите от Ислямска държава.
Да анализираме факторите, които могат да обусловят изхода от войната.
Това не е Афганистан
Вече започнаха несериозните, необмислени и тенденциозни твърдения, че тази кампания е почти идентична с войната, която води СССР през 1979-1989 години води в Афганистан, която после бе продължена от САЩ и парньорите им от НАТО – от 2001 до днес. Болшинството коментари по темата се свеждат до неизбежните загуби и тежки разходи, които Русия ще понесе в Сирия.
Разбира се, че всичко това е взето предвид от руското политическо и военно ръководство, защото е налице решение да не се изпраща в Сирия руска сухопътна войска.
Така основният товар е върху въздушно-космическите сили и преди всичко върху фронтовата авиация на ВВС на Русия.
Но, разбира се, битката на авиацията без наземния контингент не е възможна. Освен специалистите, обслужващи и ремонтиращи самолетите, в кампанията са задействани подразделения на охраната – за защита на базите в Тартус и Латакия от вероятните атаки на терористите, подразделенията на аварийно-спасителната служба, поддържащи въртолетите, части на разузнаването, връзките, тила – подразделения за материално-техническо обезпечаване.
Изборът на цел
Повече от ясно е, че положителен резултат от войната срещу Ислямска държава ще бъде постигнат, ако сирийската армия и съюзните й формирования разполагат със сили, достатъчни за операция навътре в страната. ВВС на Русия могат да поддържат тези операции, но основната работа ще трябва да се изпълни от сирийската армия, която, обаче, изпитва остър дефицит от войници: числеността в зоната на бойните действия, според оценки на руски военни специалисти, не надвишава 50-60 хиляди човека. Приблизително толкова са заетите в тила и в комуникациите.
Значителна част от сирийските военни ресурси се хвърлят за борба с бандите на въоръжената опозиция, които не са част от Ислямска държава, но практически са неизменна част от привържениците на “халифата” по своя стил и използвани методи. Излиза, че сирийската армия трябва да бъде подкрепена и в действията й срещу тези формирования. Разбира се, че това е отчетено при планирането на операцията от Русия.
Свидетелство за това са ударите по обектите в района на Идлиб в северо-западна Сирия, където са дислоцирани подразделения на групировката “Джабхат ан-Нусра”(подразделението на “Ал-Кайда” в Сирия) и “Сирийската свободна армия”, която представлява КОНГЛОМЕРАТ от банди, обединени под общото понятие “светска опозиция”.
Нееднородността на “опозицията” облекчава борбата с тях.Части от Свободната сирийска армия и умерените представители на “Ан-Нусра” вероятно ще се предадат срещу обещание за амнистия, което вече се и случва. Влизането на нов играч в театъра на бойните действия, който има потенциала рязко да наклони изхода от войната в полза на Дамаск, едва ли ще изпълни с решимост умерените противници на Башар Асад.
Т.е. изчистването на северните райони на Сирия е първостепенна задача, която ще позволи по-късно да се щурмува Ислямска държава. Ударите по цели в района на Идлиб продължават. Вече има съобщения за смъртта на няколко лидери на терористите.
Географски фактор
Споменавайки за вероятността от наземна операция в Сирия, трябва да имаме предвид, че основният кандидат за нейното провеждане, освен сирийската армия и проправителствените сили, е Иран, който повече от Русия има интерес да запази сирийската държава на Башар Асад.
Иранските части пристигат в Сирия. На страната на Дамаск воюват и подразделения от поддържаната от Иран групировка “Хизбулла”. Точният брой на иранските подразделения не е ясен, но се предполага, че Техеран изпраща в Сирия части от Корпуса „Стражи на ислямската революция“, “гвардията на аятолаха”.
Иранските части пристигат в Сирия главно по въздух, а вероятно и по море. Иран е пряко заинтересован от възстановяването на нормалността в Сирия, а за целта трябва да се ликвидира Ислямска държава на земята.
Хизбулла
Излиза, че ще са необходими удари по обекти и подразделения на Ислямска държава не само в Сирия, но и на територията на Ирак. Видимо, точно това даде основания на Съвета на Федерацията на Русия да разреши на Путин използването на войска зад граница, без да уточнява за кой регион става дума. За неизбежността на военна кампания в Ирак говори и фактът, че там се създаде четиристранен информационен център с перспектива той да се превърне в пълноценен щаб с участието на руски, сирийски, иракски и ирански военни.
Призракът на Кюрдистан
Особено внимание заслужават кюрдските формирования, биещи се както с “опозицията”, така и с ИД в Сирия. Те са най-упоритите противници на ИД и в Ирак. Техните действия са върху териториите, населявани от кюрди, но за толкова много години ислямистите така и не успяха да постигнат значителни успехи. Трудно е кюрдите да се нарекат съюзници на Дамаск, както и на Багдад. В случая те спазват по отношение на гореспоменатите неутралитет. По-важното е, че при настоящите бойни действия те са сила, която е срещу ИД, и която ще способства за целите, които си поставя Русия.
Стражи на ислямската революция
Русия вероятно има предвид кюрдския фактор, когато преговаря с Турция. За Ердоган Кюрдистан е вечният източник на напрежение. Заплахата, че кюрдите могат да получат военна помощ със сигурност се използва като аргумент, който е достатъчно силен, за да застави Турция да се откаже от натиск срещу Дамаск, както и да се откаже от подкрепа за терористичните формирования на територията на Сирия.
Инструменти
Какво вече е ясно за всички – основният проблем на ИД са комуникациите. В пустинята има малко пътища, което прави уязвимо снабдяването за ислямистите. Недостатъчната съвременна авиация и квалифицирани пилоти не позволяват на Сирия, Ирак и Иран самостоятелно да прекъснат комуникациите, а ВВС на Русия в случая прави точно това.
В битката в Сирия участват следните руски самолети: Су-24 и Су-34 – фронтови бомбардировачи, щурмоваците – Су-25, изтребителите Су-30СМ.
Кюрдска въоръжена жена
Вариантите за изход от войната
Най-добрият вариант е запазването на Сирия като държава в нейните довоенни граници при пълното унищожаване или рязкото намаляване на Ислямска държава там. Трябва да имаме предвид, че помощта на Москва към Сирия е само средство за постигане на друга цел – неутрализиране на заплахата към Русия от страна на Ислямска държава.
Броят на терористите от бившия СССР и ислямските територии на Русия в Сирия е значителен. Те едва ли ще останат на територията на Сирия и Ирак, ако Ислямска държава успее да победи. Затова главната задача на Русия е да лиши ислямистите от потенциала им за по-нататъшно развитие.
Ако започналата кампания не даде очаквания резултат, резервният вариант може да включва следното: запазване на част от Сирия – западните провинции, включително крайбрежието. Това ще бъде шиитско-алавитска държава, т.е. по-малко уязвима откъм проповеди на радикални
Кюрди
ислямисти. Такава държава ще може с помощ отвън да задържа разпространението на Ислямска държава на запад, а и няма да позволява на ислямистите да получат собствено крайбрежие и пристанищни градове.
Кой е по-реалистичният вариант, никой в момента не може да ви каже.
Но диапазонът от допустимите резултати е достатъчно широк, за да може да се избере изгодна стратегия.
Ако си мислите, че Русия само от няколко дена обмисля военната си намеса в Сирия, лъжете се.
Проблемът се обсъжда в Москва от години.
Според наличната информация, всички рискове за тези години са били проучени и уточнени.
Но е повече от ясно, че Русия осъзнава заплахата за себе си.
Осъзнава и факта, че тя не може сама да се справи с тази заплаха, ако няма пълната подкрепа на Дамаск, Багдад и Техеран.
Е, вече я има!
Петя Паликрушева
Светът днес 