Русия не трябва сама да оглавява стратегията за регулиране на конфликта в Сирия, каза министър-председателят на Италия Матео Ренци.
В нощта срещу петък след края на поредната среша на ЕС в Брюксел Ренци отбеляза, че конфликтът в Сирия изисква широка международна коалиция и обща стратегия “от Афганистан до Нигерия”, която ще касае Либия и други страни, предаде Bloomberg.
“Затова смятам за важно да се привлече Русия в тази коалиция. Би било грешка да оставим Русия сама начело на стратегията”,- заяви Ренци.
Припомняме, че коалиция начело със САЩ, която нанася удари в Сирия в миналото, а също подкрепя т.нар. умерена опозиция, НЯМА мандата на ООН и отказва да съгласува действията си с Дамаск.
Както поясни официалният представител на МВнР на Русия Мария Захарова, Русия НЯМА НАМЕРЕНИЕ да се присъединява към действията на създадената от САЩ антитерористична коалиция, защото смята действията й в Сирия без съгласието на правителството на страната и решенията на Съвета за Сигурност към ООН за незаконни.
Русия нееднократно предлага на САЩ и другите държави сътрудничество в борбата с тероризма в Сирия.
Владимир Путин във вторник заяви, че Москва ще изпрати във Вашингтон делегация, която ще бъде оглавена от министър-председателят Дмитрий Медведев. САЩ отказаха да приемат делегацията.
Петя Паликрушева
Светът днес 
Г-н Митев, браво отново! Само веднъж не бях съгласен с Вас. Не зная откъде имате информацията за Матео Ренци, но като цяло е точна и вярна! Той беше кмет на Флоренция, млад, енергичен, амбициозен. Надежда за Италия.
Предизвикаха избори в Партията , Партито Демократико, може би най-голямата в Италия, и Ренци убедително спечели. Наистина хората искаха промяна и видяха в него надежда. Оглавявайки партията, се срещна със Силио Берлускони и получи Благословията ме. Тогава това леко ме притесни, а е трябвало силно!
Назначи млади хора в правителството, много жени … Очакваха се промени. Резултатът, минаха четири ли, пет ли години – почти никакъв. Нищо осезателно.
Берлускони от време на време ту беше против, ту не. Обичта на народа към Ренци минаваше от различни по сила протести до безразличие.
Относно Ислямската Държава.
Февруари месец тази година Матео Ренци представи тезата на Италия – „Ние сме за дипломатично решение на проблема с ИД, категорично против военна намеса!“ . Оттогава това е първото му изказване по темата, както виждам значително променено.
Като цяло – забележките Ви относно Ренци са изключително точни!
САЩ вече са си изкопали гроба- само се чака кой ще ги бутне в него. Ако не беше пияницата Елчин, Русия нямаше да допусне войните в Югославия, Авганистан, Ирак!!! И светът щеше да бъде все още свят. Сега е Инферно по ковбойски образец.
„If you can’t beat them join them“ – англосаксонска пословица. Но в нея мъдро не се споменава тънкия момент – лоялно ли трябва да се „джойнеш“ или лицемерно, само за да вредиш и да гадиш.
От кого да се учи жабарчето, освен от еврейоатлантическите си господари. Щом не можеш да унищожиш нещо руско – опитай се да го оглавиш… Ако пък не можеш да го поведеш – поне се присъедини към него, за да се опитваш да му акаш под краката.
Помнете ми думата, Матео Ренци е коварен политик! На него не бива да му се гласува доверие – независимо от това, че спрямо Русия има „меки“ изказвания, оспорва санкциите, призовава към диалог или сътрудничество… Но това е само политическа хитрост. Този човек е млад и амбициозен, но същевременно безпринципен и всеяден. Бил е доста популярен в Италия, наричат го даже „обичан“, но точно това е подозрителното. Нещо май, твърде гладко му върви кариерата.
Той се представя като „социалист“, но всъщност не работи за социализъм. Започва политическата си кариера си като левичар, но… в Италия по това време започва един процес на коалиране и претопяване на много партии, предимно леви, в един общ котел, от което се раждат по-едри и вече съвсем други партии. Например, цяла купчина леви и „зелени“ партии първо правят движение „Маслиново дърво“, което по-късно прераства в „Демократическа партия“. Резултатът е – партии, които всъщност вече не са леви. Лявата идентичност, социалистическата идея, се размива и се парализира. Новите партии се самоопределят като „левоцентристки“, но всъщност са си „центристки“. А истината е, че са буржоазни евр(ей)оинтегристки партии, предани на Брюксел, обслужващи корпоративните и банкерски интереси, накратко – тихо и подмолно всички те обслужват интересите на гРобализма, а не на работниците и на бедните.
Ренци участва активно в този мащабен процес. Така, че той има сериозен опит в демагогията, в размиването и разлагането, затова той е винаги за „обединение“, за „компромис“ и за „диалог“. Пазете се от такива хора! Те са тези, които превръщат комунистите първо в бесепари, а тях пък, само след 20-тина години – в либерални евр(ей)одемократи, тях пък, след още 50-тина години – в откровени фашисти. Това е краят на процеса – вярно, дълъг процес, но победен за антикомунистите. И вярвайте, Ренци не е „вроден талант“ – той се е учил на тези неща. И даже се сещам от кого; сетете се и вие.