Автор: Саид Гафуров
Рано или късно войната в Сирия ще завърши, но на каква икономическа база ще трябва да се възроди мира? Състоянието на сирийската икономика ще изненада всички.
Не е лесно да се оцени състоянието на народното стопанство в Сирийската Арабска Република. Дори ЦРУ признава в прав текст, че
“предизвиканото в резултат на войната влошено състояние на икономиката доведе до липсата на качествена национална статистика в периода 2012-2013 години”.
Но има достатъчно косвени показатели, които ни подтикват към неочакван извод: ситуацията в икономиката на Сирия е сложна, но далеч не е катастрофална.
Потта и кръвта на няколко поколения
В речта си през лятото на миналата година Башар Асад подчерта, че
“държавите, които продължават да подкрепят тероризма в Сирия, се опитаха да унищожат всички жизнени аспекти в страната”. “Убийствата, чиято цел бяха сирийците от всички слоеве на обществото, се извършваха заедно със систематичното разрушаване на нашата инфраструктура, която бе построена за десетилетия, за която бяха хвърлени усилията, парите, потта и кръвта на няколко поколения сирийци. Няма никакви съмнения, че това масово разрушаване, ще въздейства върху цялата нация, върху всеки човек”, – заяви той.
Според оценки на МВФ от октомври 2015 година, икономиката на Сирия е занижила развитието си два пъти в сравнение с периода преди кризата. Да, това е силен удар, но не е крах на сирийската икономика. Не бива да забравяме две неща: че методиката, която се използва в оценките на МВФ по принцип не пасва за оценка на държавния и полудържавния сектор в икономиката, така силно развити в Сирия, а и защото в републиката има голям (и гъвкав) “сив” сектор, който по принцип не може да се отчете.
МВФ оценява само преките разрушения, които са в рамките на 200 млрд долара, а броят на вътрешните и външните бежанци – 3.3 млн човека.
В ЦРУ злорадстват, че през 2014 година икономиката на арабската република е пострадала допълнително заради международните санкции, широкомащабната вреда, нанесена върху инфраструктурата, занижаването на вътрешното потребление и производство, съкращаването на субсидиите и наличието на висока инфлация. Икономическият спад води до намаляване на валутните резерви, ръст на дефицита в бюджета и търговския баланс, падането на сирийския фунт и занижаването на покупателната способност на населението. 12.2 млн сирийци живеят в момента в бедност.
За Сирия понякога казват с добра ирония, че това е най-голямата от малките страни в света. Сирия е малка държава, разрушавана от гражданска война, интервенция (в това число от страна на основния търговско-икономически конкурент Турция) и попаднала под международна санкции.
Сирийците са особено раздразнени от забраната за доставка на лекарства и медицинско оборудване, на детски храни и резервни части за самолетите Airbus. От друга страна, малкият характер на икономиката и наличието на устойчиви връзки с важния търговски хъб в Източното Средиземноморие – Ливан – помага за заобикалянето на тези същите санкции.
Тук вече започват сюрпризите за ЦРУ. Според техни данни, през 2014 година на фона на продължаващите боеве промишленият ръст в Сирия е 1 %. А БВП – 18.2 %. 9.5 % са инвестициите в отбраната. С други думи казано, и по време на войната сирийците продължават да строят.
Паралелно с това се вземат мерки за възстановяването на промишления експорт, например текстилния. Да, санкции, трудности при получаването на международно кредитиране, а и самата блокада пречат на сирийските търговци, но те търсят нови пътища. Например, през лятото в столицата на Ливан се откри промишлена изложба “Модата на Сирия”, в която участваха над 100 сирийски компании. Да, войната е в ход, но бизнесът работи върху модата.
“Независимо от всички трудности и изпитания, страната продължава да произвежда и търгува конкурентноспособни промишлени стоки за всеки вкус”, – казват организаторите на изложбата от търговската палата в Дамаск и Алепо.
Става дума не за завоюване на ливанския пазар, а за експорт в Европа, която е традиционен купувач на сирийския текстил. Към 2011 година дрехите на най-евтините европейски марки се шият обикновено в Югоизточна Азия, а скъпите марки изнасят производството си в Турция и Сирия. Войната и санкциите разрушиха вече формираните търговски и промишлени връзки, но сирийският бизнес вече започна възстановяването си.
Миналата есен в Дамаск на изложбата на сирийски стоки се представиха над 75 текстилни, хранителни и други компании.
Войната скоро ще свърши, трябва да се увеличават продажбите, докато не са дошли конкурентите – така мислят сирийските бизнесмени.
“Държавата вече започна създаването на всички необходими закони, които ще способстват за поощряването на инвестициите в тази сфера”, – заяви по този повод сирийският президент.
Реформирането на сирийската икономика с цел помощ на бизнеса, привличането на инвестиции и развитието на народното стопанство продължава, независимо от войната. Още в началото на 2013 година Асад заяви, че страната трябва да се защити с
“eдновременна и паралелна реформа, която е необходима за всички нас и която вероятно няма да промени военната реалност, но въпреки всичко ще засили позициите ни и ще укрепи нашето единство пред лицето на войната”.
Според Асад, “реформите в страната са важен фактор, но не решаващ”, защото “реформа без сигурност прилича на сигурност без реформа: нито едното, нито другото могат да работят успешно поотделно”.
Още преди сътресенията в Дамаск започна либерализация на икономическата политика, което заедно с лошите климатични години в голяма степен породи този слой лишени от надежда бедняци, които по-късно бяха употребени като пушечно месо от метежниците. Но запазените елементи на държавно регулиране и валутните ограничения ще облекчат процеса на мобилизация на националната икономика, защото либерализираната икономика работи както върху разширяването на сектора, така и върху импортния обмен в рамките на санкциите.
Да, реформите са тежки сами по себе си, а при наличието и на война още в по-голяма степен, но е повече от видно, че те са необходими. Сирийският икономически модел, създаден през 70-те години на миналия век от Хафез Асад, беше изключително ефективен за изваждането на страната от нищетата, породена от османското робство, от френската зависимост, от английската окупация и господството на крупните крадци на народната хазна и безотговорните офицери след получаването на независимостта.
Дори западните врагове на сирийското ръководство бяха принудени да признаят, че Асад е завоювал доверието на гражданите, благодарение на финансираните от СССР макропроекти. Хафез съумя да превърне разорената държава в страна с умерени доходи. Но времената се промениха, необходими са промени в икономиката.
Във всяко народно стопанство е важно да се спазва баланса. Централизираните механизми на разпределение, например, мазута или газта, се оказаха много уязвими за терористични атаки, а частните мрежи на разпределение предлагат неоправдано високи цени. Затова министърът на нефта и природните ресурси на САР Сулейман Абас отделя особено внимание на компаниите за съхранение на разпределение на нефтопродуктите “Мухрукат” и публично подчертава, че всяко повишаване от страна на частниците на вече установените цени на дизеловото гориво от 140 сирийски фунта за литър “ще бъде незабавно наказано”.
Справиха ли се сирийците с валутната криза?
Да, курсът на лирата падна за годините на войната от 60 до 220 сирийски фунта за долар, но това не бива да се нарича хиперинфлация. Държавата стабилизира курса на валутата чрез инвестиции в частните обменни бюра. Разбира се, санкциите усложняват ситуацията, но сирийците навсякъде използват иранския опит.
Не е спряло и кредитирането. От 65 отделения в Народната кредитна банка, ориентирани към кредитирането на частни лица, понастоящем работят 48. Т.е. има банкери, които не се страхуват от терористите, нито от мародерите, нито от Ислямска държава.
Разбира се, че на сирийската власт с кредити помага Иран, а също Русия и Китай, но сирийците и сами по себе си са напълно платежоспособни.
Сирийците могат да платят дълговете си и те ще ги платят, защото това са честни и цивилизовани хора. Историята ги е научила, че възпитаните хора плащат дълговете си.
В областта на инфраструктурата ситуацията действително не е лесна.
“Всички знаят, – каза Асад, – за терористичните актове, които бяха постоянно насочени към нефтени находища – едни от най-важните източници за приходи в държавната хазна. Извършват се нападения над газопроводи, върху електростанции, върху мрежата за електроснабдяване”.
Помощта дойде от иранците. Въпреки мнението, че натискът е геополитически мотивиран, инвестициите на иранците в реконструкцията и създаването на инфраструктурата носи търговски характер. В страната продължават да работят и руски компании.
Що се касае до селското стопанство, както подчертава зам.председателят на партия Баас Хилял Ал-Хилял,
“за последните десетилетия икономическият ръст в тази област ще помогне на Сирия до постигне самодостатъчност в основните видове продукция (пшеницата), а също да се експортират други видове селскостопанска продукция”.
Но, понеже това “не се харесваше на държавите, които подготвяха заговор срещу Сирия”, “селскостопанският сектор беше един от първите, срещу който започнаха да работят антисирийските сили”.
Башар Асад обеща да продължи подкрепата към сирийския селскостопански сектор, защото “това е един от главните лостове на сирийската икономика и играе значителна роля за нашата устойчивост по време на настоящата криза”.
Министърът на вътрешната търговия и защита правата на потребителите Хасан Сафия предложи на Русия бартерни сделки – цитруси, картофи, зеленчуци, плодове, консерви и памучни стоки срещу зърно и брашно. Цената на хляба беше един от факторите, който в близкото минало изкара сирийците на улицата.
Русия трябва да се замисли
За руския бизнес е много важно да не пропусне отворената врата към Сирия, както Русия изпусна същата в Иран. Опасявайки се от западните санкции, предприемачите от Русия не влязоха в Иран, макар там да ги чакаха, а когато санкциите бяха свалени, в ислямската република моментално нахлу лавина от европейски, японски и китайски бизнес. Разбира се, сирийският народ е благодарен на руския народ за помощта, но благодарността не е финансова категория.
На Сирия помага на Народна република Китай, а техните възможности са значително по-големи от руските. Изходът от войната в Сирия е ясен: разгром на крайните екстремисти и национално помирение. Щом санкциите бъдат свалени, с държавата ще се случи същото, които и с Иран – огромен поток от делови хора от Запада, от Китай, Япония и страните от Персийския залив ще пристигнат в Сирия.
Хитрите белоруси вече разбраха: от лятото се обсъжда въпроса за предприятия за сглобяване на МАЗ-ове в Сирия. В това число чрез открита кредитна линия. За възстановяването на разрушените обекти в републиката ще се наложи Сирия да използва белоруска машиностроителна техника.
В Сирия е много активен и руският Стройтрансгаз, но сирийския нефтен отрасъл по принцип е популярен сред чужденците – в ЮАР, Венецуела, Китай. При това става дума не само за транспортиране (в това число и транзитно – от Ирак и дори Иран към Средиземно море и по-нататък към Европа), към добива на нефт, но и към нефтопреработката и дори в мрежата за разпределение на горивото.
Левантийците – сирийци и ливанци – умеят бързо да се нагаждат и справят при всички ситуации, дори в ситуации след война. В Дамаск продължава и гражданското строителство: в пресечките в бедната част на града сменят асфалта…
Министерството на туризма в Сирия с гордост рапортува, че вече е завършило възстановяването на четири хотела в провинция Дамаск в района Саид Зейнаб, в които могат да се приемат 1300 туристи. А в района Кутайфа е възстановен туристическият комплекс, готов за прием на 210 гости. Да, туризмът ще се възстанови съвсем не бързо. Вътрешният и външният туризъм, който процъфтяваше в Сирия беше важен финансов ресурс за държавата, но в момента почти напълно е спрял, – призна Асад. В хотелския сектор има огромен дефицит, предизвикан от наплива на бежанци от завзетите от войната райони.
С една дума, животът в Сирия продължава. За цялата своя 5000-годишна история сирийците се научиха да оцеляват и в условията на войни, колкото и с войната да не може да се свикне.
А войната рано или късно ще свърши.
Петя Паликрушева
Светът днес 