US неоконсерваторите и катарските ислямисти в общ фронт срещу Русия

В сряда президентът на Франция анонсира формирането на широка коалиция с участието на Русия и САЩ за решаващ удар срещу Ислямска държава. Без всякакво съмнение трябва да признаем, че това е голям дипломатически плюс за целия свят, но трябва да е ясно също, че прозападните пропагандатори от различни страни са де факто от един и същ лагер и в последните дни се опитват да торпелират идеята. Те имат само един враг – Русия.

След срещата на G20 в Анталия оптимистите започнаха за считат, че светът е на прага на създаването на нова антитерористична коалиция. Нещо като тази, която бе създадена след 11 септември 2001 година, когато САЩ получиха осезаема подкрепа и фактически карт-бланш за борба с тероризма. Става дума за нещо като аналог на антихитлеристката коалиция, когато светът временно забрави за противоречията между държавите преди нацизма, за да се справят заедно със заплахата, която бе надвиснала над цивилизацията. Именно това сравнение направи Владимир Путин в речта си от трибуната на Генералната асамблея на ООН.

Да не забравяме, че през 1941 година до японската атака над Пърл-Харбър САЩ бяха само наблюдатели, а вторият фронт в Европа бе открит едва, когато поражението на Хитлер вече бе извън всякакво съмнение. По всичко личи, че в САЩ и сега е изключително силно лобито, което допуска, че терористичните актове в Париж, Ливан и над Синай не са сериозен повод за съюз с Русия срещу Ислямска държава.

За това свидетелстват не само думите на прес-секретаря на Пентагона Питър Кук, който заяви:

“Ние не си сътрудничим с Русия, както знаете”.

В западните, а и не само в западните медии започна мощна информационна атака срещу Русия, когато тя стартира военната операция срещу ИД. Да приложим няколко примера.

Ето какво пише по повода The Wall Street Journal:

”Краят на кръвопролитията в Сирия трябва да са приоритет за Америка, а за целта ще й е необходима помощна на приятели и съюзници. Но не и помощна на Русия”,

– заяви бившият шеф на радио “Свобода” Джефри Хедмин и неоконсерваторът и съдиректор на Центъра по изучаване въпросите на сигурността към Американския институт за предприемачество Хари Шмит в статията си “Руската “помощ” в Близкия Изток предизвиква опасения”.

“От времето на нахлуването си в Грузия през 2008 година Путин постоянно нарушава предложения от Европейския съюз план от шест точки. Той не изпълнява и минските съглашения за премирие в Украйна, които подписа в началото на тази година. На него просто не бива да му се има доверие!”, – пише в статията.

Припомняме, че специална комисия от ЕС фактически призна за агресор Михаил Саакашвили, а Украйна нееднократно бе уличавана в неспазване на минските съглашения. Но неоконсерваторите не обръщат внимание на подобни факти.

“Путин създаде в Русия полицейска държава, чиято основа е клептократичният държавен капитализъм, злокачественият национализъм и култът към собствената му личност. В изкуството и образованието неговата Русия насажда ксенофобска култура, която възхвалява грубата сила и не дава място под слънцето на слабите, другомислещите и предпочитащите друг начин на живот. Той е съвременен фашист, чиито ценности влизат в конфликт със западните. Неговото виждане за Сирия не съвпада с американското виждане”, – твърди изданието.

Както виждаме, най-страшният, според тях, е “греховният” Путин.

Почти ни е невъзможно да осъзнаем, че тези остатъци от времената на студената война и отвореният към преговори Доналд Тръмп са в една и съща партия – Републиканската, но, уви, това е факт.

“Как да победим Ислямска държава? Първо да се справим с Асад”, – признава на свой ред Емил Хокайем, старши научен сътрудник от Международния институт за стратегически изследвания, намиращ се в Лондон. Статията му е публикувана в The New York Times.

“Властите от страните на Западна Европа трябва да признаят правителството на Башар Асад като част от проблемите, защото неговата жестокост и сектантство предизвикват попълване редиците на ИД”,

– отбелязва Хокайем, който има, както сам твърди, ливански и френски корени. Би било интересно да чуем от него, как сектантството на Асад привлича многобройните чужденци, които пристигат в ИД от целия свят, включително от Европа и Русия.

Излиза, че нито потоците бежанци, нито терористичните актове не могат да убедят западните “аналитици”, че стратегията им претърпя пълен провал.

По същество те твърдят следното:

“Дайте окончателно да ликвидираме последния светски режим в Близкия Изток и така ще победим ислямистите”.

Това звучи като твърдението

“Да изгорим всички посеви и ще победим глада”.

Апропо, “аналитиците”, подобни на Хокайем във Франция, Великобритания и САЩ са десетки във всеки такъв изследователски център.

“По време на руско-турската война от 1768-1774 години руският флот под ръководството на граф Алексей Григориевич Орлов атакува сирийското крайбрежие и дори окупира Бейрут. Целта на Русия беше подкрепа на местния управляващ Захир ал-Умар и неговото въстание срещу Османската империя”,

– демонстрира ерудиция Люк Кофи, аналитик от центъра “Маргарет Татчър” към вашингтонския консервативен фонд “Наследство”. Текстът му е публикуван на сайта на катарската телевизия “Ал-Джазира”.

“Сега, след 240 години, Русия се връща в региона”, – се казва в материала.

Незнайно защо авторът е забравил руско-сирийското сътрудничество през целия XX век.

Вероятно съветската военна база в Тартус, която е в Сирия от 1971 година, така и си е останала тайна за него.

След историческата екскурзия авторът нарича Русия азиатска, а не европейска държава. При това Русия имала за цел да се превърне уж в свръхдържава, затова й трябвало влияние в Близкия Изток. След горното си глобално прозрение авторът веднага преминава към главната теза в статията си – видите ли, основната цел на Москва била запазване властта на Асад, а победата над ИД била вторична цел. Тази теза се повтаря няколко пъти и в различни музикални гами.

Не ви ли се струва странно свръхдържава да провежда най-мощната военна операция в името на подкрепата на която и да е персона, пък било то лидер на държава?!

Видно е, че елементарната логика по някаква причина е скарана с главата на този вашингтонски аналитик.

Кофи завършва статията си така:

”Западът и Русия имат общи интереси в Сирия, но те са толкова общи, колкото са общи интересите на клиента и обирджията, които са влезли в една банка”.

Една държава, която провежда военна операция срещу зловещ тероризъм и то по официална молба на законна власт, се нарича“обирджия”?!

Е, господин Кофи, разбрахме що за експерт сте. Мерси от такива експертизи.

Да направим изводите: Републиканските неоконсерватори, сирийските мигранти от т.нар. уж “умерена опозиция” и катарските ислямисти се сляха в обща вълна, за да не допуснат съюза на Запада с Русия в борбата с тероризма.

Ако прекият интерес на катарските управляващи е очевиден и разбираем, то русофобията на неоконсерваторите предвизвиква тотален амок, защото не принадлежи към здравия разум на всяко живо трезвомислещо човешко същество.

Да, за тях Русия е главната заплаха за човечеството.

Същата теза, апропо, излезе от устата на един наш роден всенароден “водач”, чието име вече ми е омерзително да произнасям.

Тук човечеството би трябвало да възкликне към откачената русофобия:

“Вие нормални ли сте, бе?! Вие създадохте ИД. Тя реже глави в Сирия, сега взривява Европа, а вие сте кьорави за изчадието си, а обвинявате в греховност Русия. Моля, да дойдат санитарите с белите дрехи!“

Накрая възниква логичният въпрос: какво още трябва да направят терористите, за да престанат тези очевадно ненормални хора да облъчват медиите с пропагандните си и самоубийствени за цялото човечество възгледи?

Петя Паликрушева