Терминът „съжителство“ , използван в учебниците по история според новия учебен план, е напълно неверен и неадекватен. Ние сме били под турско робство, не сме съжителствали заедно. Това зави историкът професор Искра Баева, предаде «Труд».
«За първи път чувам термина «съжителство», използван за това време. Той е много странен, напомня ми за началото на 90-те години, когато се появи терминът «присъствие», коментира още Баева.
Тя припомни още, че терминът «присъствие» е измислен не от професионални историци, а е плод на депутати на ДПС. Приетите термини са «господство», «владичество», «робство» по българските земи.
«Същите тези деца учат и възрожденска литература, където се използва терминът робство», припомни Баева. По думите й «робство» има емоционално значение.
Проф. Баева бе категорична, че никъде в историческата литература този термин не се появява.
Според проф. Баева е възможно «съжителството» да е модерна версия на «комшулука» между българи и турци, но ако става въпрос за отношението между българите и Османската империя, терминът е неадекватен.
«Самата дума «съжителство» не е подходяща. Разбира се има някакво съжителство по тези земи в този период», коментира пред Нова тв главен асистент Владимир Станев.
По думите на Станев, ако се даде право на всеки авторски колектив да определя терминология, напълно възможно е «съжителството» да стане част от учебното съдържание на учебниците по история.
Светът днес 
Толкова много примери за робството по българските земи има ,че
няма селище,град или махали в планината ,каквито са в моя
Еленския край,която да не е пострадала от него.Изключенията са малко и се отасят само за някой групи привлигеровани занаятчии,
работещи за турската армия.Проф.Искра Баева казва истината.В
България пет века е имало османско /турско/ робство,защото то
се е отнасяло за мнозинството от народа.Стотиците и хилядите
жертви ,както и десетките въстания ,хайдутските движения са още едно доказателство за това жестоко и асимилаторско робство .
Историците са в дълг пред бъдещите наши поколения ,които
трябва да знаят и помнят истината за борбите на предците си !
Браво! В днешно време всяка съпротива на окупаторите е добре дошла!
Е, че то Искра Баева ако не каже това кой друг ще го каже?Разбира се, че тя ще го каже и при все, че хиляди пъти беше казано, писано и обяснено, че не е било нито робство, нито съжителство, а просто е било ВЛАДИЧЕСТВО, и то ОСМАНСКО, а не турско защото Турция тогава още не е била създадена.И това ще пише в учебниците.
Владичеството тогава може да е било „османско“, но е било прилагано на практика от ТУРЦИ. Хората не са прости… Нито в миналото са били тъпи, нито сега са толкова кретенясали. Прекрасно са виждали кой е поробителят и на какъв език говори.
Що се отнася до „владичеството“… Българите от преди Освобождението са осъзнавали СЪЩНОСТТА на положението, в което се намира България. Точно затова са го наричали робство. Това означава, събрано в една дума: насилствено отнемане на суверенитета и самоуправлението на народа, като следствие – етнически геноцид, национална експлоатация с безобразно икономическо ограбване и робски повинности (ангарии и чудовищни данъци), политическо, социално и религиозно неравноправие, системни издевателства над българското население от страна на властта, двойни стандарти, негласно покровителство на властта над турския бандитизъм и насилието конкретно върху българи… Накратко – мракобесие. Или, по-просто казано, с една дума – РОБСТВО.
Но и днес е така. Брюксел ни държи в „мека“ и невидима за някои, трудно забележима форма на робство. И днес сме подложени на геноцид. И днес сме жестоко ограбвани от външни сили, отнет ни е суверенитета, заставени сме насила да възприемаме чужди идеологии, мирогледи и „ценности“, традиционната ни религия е подложена на репресии, прилагат ни двойни стандарти…
Резултатът е налице и той ясно говори за робство. Но даже ако чисто формално погледнато, политическото ни положение не може да бъде наречено с дума, по-силна от „васално“… То РЕАЛНОТО ни положение е РОБСКО. Просто робството ни днес е духовно и идеологическо. Но това е най-страшната форма на робство, при която робът се мисли за свободен, не вижда веригите си и смята този, който му пие кръвта за съюзник и приятел.