Беглият анализ на пресата, информацията от социалните мрежи и дори научната литература по въпроса ни позволяват да направим извода, че понастоящем се води достатъчно сериозна дискусия около перспективите за дестабилизация, с които се сблъсква Русия. Най-често общата концепция звучи така: рязкото падане цената на нефта заедно със западните икономически санкции, въведени след анексирането на Крим от Русия и във връзка с нейната подкрепа за сепаратистите в източна Украйна, ще провокират такива икономически и социални вълнения в Русия, които ще се превърнат в заплаха за правителството на президента Владимир Путин.
Като аргументи в защита на тази концепция анализаторите привеждат проведените неотдавна протести в Русия, антипутинската риторика от страна на руските опозиционни блогъри и дори незавършилото разследване по делото за убийството на опозиционера Борис Немцов. Някои наблюдатели твърдят, че всичко това е доказателство за ръста на нестабилност в Русия.
Макар да е достатъчно съблазняващо (и за някои достатъчно приятно) да се предскаже началото на края на Путин или поне бавното влошаване на ситуацията, което може да доведе до политически промени в Русия, подобни теории имат един общ недостатък: техните автори анализират Путин, Кремъл и събитията в Русия от западна гледна точка.
В действителност властта на Путин в Русия и неговият авторитет сред руснаците си остава неизменно стабилен, независимо от обстоятелствата, които биха могли да сложат край при болшинството западни лидери. Малко вероятна е сериозната дестабилизация на Русия.
За да се провокират вълнения в Русия, трябва да се откажем от чисто западните си предпоставки и хипотези, които просто са неприложими за Русия.
Отказ от западната гледна точка
Първата заблуда, на която обикновено се базират наблюдателите, е в това, че Путин наистина се вълнува от мислите и действията на руския народ.
Струва си да припомним, че властта на Путин не произтича от народа, който той управлява — така, както е в западните демокрации. Държавата на Путин в значителна степен работи с методите на принудата. Някои експерти твърде много преувеличават важността на предишната кариера на Путин в КГБ, но без всякакво съмнение, не само работата в руското разузнаване е направила от Путин това, което е той в момента. Да, опитът, натрупан по време на работата в КГБ създава определен светоглед.
Настоящите и бившите представители на специалните служби в Русия се наричат чекисти, т.е. преки наследници на ЧК — тайната полиция, създадена от Ленин.
Такъв светоглед предполага използване на твърди мерки на принуда по отношение на населението в случай на възникнала необходимост. И Путин, и руският народ разбират това — а това освобождава Путин от необходимостта да демонстрира загриженост около народните вълнения, започнали във връзка с ръста на цените на храните и другите стоки.
Втората заблуда произтича от първата: Путин се вълнува от това, как руснаците изразяват своето недоволство, а именно — демонстрации, протести и т.н., и тези прояви на недоволство влияят върху неговите решения.
Западните коментатори и репортери наричат тези протести предвестници на промени или барометри на недоволството, но си струва да отбележим, че в Русия върху протестите се следи крайно внимателно и че руските служби за сигурност извършват огромна работа по тяхното контролиране, събиране на информация за техните организатори за последващо използване.
Путин разбира, че вероятността протестите да достигнат такова ниво, че службите за сигурност да не могат да се справят със ситуацията, практически граничи с нула.
Путин вижда смисъл в следното: да позволява на тези протести да се случват, защото това му позволява да твърди, че в Русия има демокрация.
Това може да се окаже крайно полезно пред такива международни организации, като ООН, ЕС и т.н.
Последната погрешна предпоставка е в това, че, ако икономическите условия в Русия продължават да се влошават, недоволството и вълненията сред руснаците ще достигнат такова ниво, което ще се превърне в заплаха за настоящото статукво.
Докато това твърдение е абсолютно справедливо и оправдано за Запада, болшинството руснаци се отнасят към дефицита не така, както жителите на Запада.
Руснаците се гордеят с това, че им се налага да страдат (много интересна черта, която е характерна и за другите славянски култури, но почти липсва при другите народи).
Когато руското правителство обяснява причините за икономическите трудности и обвинява външните сили за това, такива като ЕС и САЩ, необходимостта да се търпи и да се смириш с дефицита се превръща практически в национален вид спорт и повод за национална гордост. Това за руснаците е още един начин да се борят срещу международната общност, която Кремъл характеризира като крайно антируска. Това обяснява и някои действия на Путин, от които западните икономисти изпаднаха в шок и ужас — въвеждането на контрасанкциите срещу западните търговски партньори на Русия, които нанесоха допълнителен ущърб на средностатистическото руско семейство.
Много коментатори считат, че, когато икономическата ситуация в Русия стане достатъчно тежка, популярността на Путин рязко ще падне независимо от това, доколко силно руснаците го обичат сега.
Първо, погрешността на това твърдение е очевидна от самото начало, защото то предполага, че Путин се вълнува от своята популярност в политически смисъл. Отчитайки всичко това, което ни е известно за Путин, напълно вероятно е той лично да получава някакво удоволствие от високите си рейтинги, но едва ли те оказват върху него влияние относно политическите му решения.
Както бе казано по-горе, дори нивото на популярността му да падне, Путин има спецслужби, които могат да го задържат на власт. Той без колебание ще използва инструментите сплашване и принуда, за да ликвидира опозиционните сили — доказателство за това е съдебното преследване на женската пънк-група Pussy Riot и убийството на журналистката Анна Политковская. Струва си да отбележим, че руснаците се отличават от жителите на Запада по още една своя особеност, която потвърждава казаното по-горе.
Руснаците традиционно предпочитат стабилността пред това, което те наричат «хаос» — настоящата демокрация.
Болшинството руснаци са готови с лекота да пожертват това, което жителите на Запада считат за свои неотменни права — в името на стабилността, дори тази стабилност да означава дефицит на стоки, услуги и ограничаване на свободата.
И, разбира се, много руснаци считат Путин за първия силен лидер на постсъветската епоха, затова неговата популярност едва ли ще пострада силно при какъвто и да е вариант на развитие на ситуацията.
Истинската заплаха за властта на Путин
Кое може съществено да повиши вероятността за нестабилност в путинска Русия?
Мерките, предприети от руските олигарси, стремящи се да изместят Путин, или опитите на спецслужбите да вземат властта в свои ръце могат да се окажат значително по-дестабилизиращи, отколкото заплахата от народни вълнения.
Без съмнение, Путин разбира това и предприема някои профилактични мерки.
Първо, той твърдо наказа влиятелния олигарх Михаил Ходорковский, който извърши фаталната грешка, хвърляйки призив на Путин в политическата сфера. Ходорковский, някога бивш богат бизнесмен в Русия, беше осъден на допълнителен срок на излежаване в сибирски затвор, след което последва изгнание извън Русия.
Настоящите руски олигарси без съмнение разбират, че тях ги очаква същата участ, ако се изправят срещу президента на Русия. Те също добре разбират, че дори в изгнание, нямат никаква сигурност за живота си, ако се скарат с Путин. Множеството убийства на известни руснаци, извършени извън пределите на Русия доказват това — в това число убийството на Александър Литвиненко.
Второ, най-вероятно Путин споделя с олигарсите тесните си връзки със силоваците и така им пречи да се обединят срещу него. Напълно е вероятно Путин да съзнава важността на контрола над високопоставените офицери по време на опитите за държавен преврат, насочени срещу Михаил Горбачов, които бяха предприети в периода на разпада на СССР.
През 1991 година Путин беше офицер в КГБ от средно звено и служи в Санк Петербург. Тогава няколко привърженици на твърдия курс от съветското ръководство предприеха неуспешен опит да свалят Горбачов от власт, заради неговите планове да увеличи автономността на съветските републики, което по-късно доведе до разпада на СССР.
Трето, Путин и олигарсите разбират, че в условията на подобен порядък, който съществува днес, двете страни ще процъфтяват. Всичко това свежда до нула вероятността някой да направи опит да промени съществуващото политическо статукво.
Главната преченя, пречеща да се оценят перспективите около нестабилността в путинска Русия, е склонността на Запада да проектира западните ценности и аргументация върху руската система, в рамките на която западните схеми просто не работят.
Нещо още по-лошо, Путин и Кремъл знаят това горното. Считат го за особеност на западния светоглед и активно го експлоатират.
Путин заявява решително, че Русия — това е демокрация, където има избори, парламент, закони, съдии и дори протести срещу действащото правителство. Путин разбира, че такива изявления ще заставят лидерите на западния свят да предположат следното: «Путин никога няма да направи еди какво си, защото руският народ няма да го подкрепи».
Но западните лидери и наблюдатели често изпускат факта, че нито Путин, нито руският народ никога няма да се държат в съответствие с горното твърдение. И макар някои да наричат това връщане към студената война, най-вероятно това е най-добрият начин да се оценят плановете и намерения на Кремъл — те да се разглеждат само по отношение на прагматичната политика.
Путин ще действа винаги най-наред в съответствие със своите лични интереси, а едва след това — в съответствие с интересите на Русия.
Жителите на Запада могат да разберат това, но те често изпускат от вниманието си, какви форми придобива това в руския контекст. Както веднъж каза един руски чиновник в частен разговор,
«ние не сме жители на Запада, това е една от най-главните грешки, които вие, американците, правите. Вие не допускате тази грешка по отношение на китайците, нали? Защото външно ние приличаме на европейци, а ние приличаме».
Макар Путин и Русия на пръв поглед да изглежда, че са ориентирани към Запада, а Русия да изглежда демократична държава, в която има парламент и отвреме-навреме протести, в действителност това е само декор.
За да се даде точа оценка на перспeктивите за дестабилизацията на ситуацията в Русия, трябва най-напред да се погледне светът, а още по-важно — да се погледне светът с очите на руснаците.
Светът днес 
Ами, точен!… Това е направо идиотски анализ! Ужким искат да „светнат“ някого на запад, колко лошо били разбирали там Русия. А те, един вид, от „Стратфор“ – те я разбирали по-добре! И Путин го били знаели и го били разбирали…
И какво? Като четеш глупостите им, става ясно, че и те също толкова разбират – тоест, нищо не разбират. Глупак глупаци учи, слепец слепи води.
Или пък, тези хора специално пишат някакви такива идиотизми, които всъщност са част от пропагандната война срещу Русия?… А за вътрешно ползване изготвят други – истински и много по-сериозни анализи?… Или пък НАИСТИНА са точно такива кретенясали дебили, които хабер си нямат нито от Путин, нито от руската народопсихология, нито от политическия (както официален, така и задкулисен) живот в Русия… тоест, от НИЩО руско?…
И което е още по-смешно, впечатлението е, сякаш тези хора си нямат хабер даже какви са действията, предприемани от собственото им (щатското) правителство по отношение на Русия – като планове, конкретни интервенции, стратегически и тактически задачи…
Смешно – те рисуват руския народ като някакво тъпо овчо стадо. Но руснаците не са хамериканци, не са тъпи елементарни кравари и разнородна пъстра сган, събрана от цял свят, обединена единствено от мечтата „да живее добре“…
Или в „Стратфор“ са повярвали на собствената си (щатската) пропаганда, че руснаците са някакви религиозни мазохисти и примитивни пияндурници, прости мужици, негодни за нищо, с интелект стигащ само за религиозни изблици, след което – крадене, побои и напиване? То, и Гьобелс е рисувал грозни картинки – какви били безполезни и примитивни животни славяните… Но поне, той НЕ е вярвал сам на своите собствени лъжи.
Освен това, сякаш не виждат как е структурирано руското общество и какви процеси текат в него. Не анализират изобщо ролята на собствената им пропаганда в руското общество и съответно, просветните контра-действия на патриотичните сили. Подминават медийната война като нещо несъществено. Опозицията за тях е нещо природно руско, докато всъщност тя е чуждо, външно явление. Тя е пета колона на Фашингтон – създадена, финансирана и ръководена от ФАЩ. Следователно, те би трябвало да знаят прекрасно каква е тази („несистемната“) „опозиция“, с какво се занимава и защо, какви проблеми среща и защо, какви цели преследва и защо… А дрънкат за нея някакви си повърхностни клишета.
Не разясняват, също така, механизмите, по които ВСЪЩНОСТ действат санкциите – срещу кого са насочени те, защо, с каква цел?
Ами руската икономика? Впечатлението е, че те нямат никаква представа как е устроена, как работи. Как я атакуват и я ограбват самите ФАЩ, и как се опитват да я защитават патриотичните сили…
Ами портретът на Путин, който представят?… Та той е направо идиотски! Не може сериозно да си мислят, че тази карикатура, която са ни изрисували, наистина е Путин. Това става само за някаква евтина пропаганда, където трябва да се изрисува психопортрета на някакъв въображаем диктатор-психопат, крайно егоистичен и неморален тип. Но в действителност Путин е такъв само в измислената пропагандна реалност на Държавния департамент. Те нея ли анализират, или реалната действителност?…
За Путин дрънкат смехории, като изхождат от собствената си пропагандна установка, че той е нещо като всевластен руски цар. Или поне, е руски аналог на техния президент. Докато в Русия президентът изобщо не е това, което е щатският президент. Властта му има съвсем друга природа, други ограничения и други механизми. Формално, в мирно време президентът на Русия изобщо даже не е част от властта. Той е най-обикновен чиновник и чисто представителен орган на държавата – нищо повече. А неформално е повече от това – но защо, КАК именно, по какви механизми?…
Старателно избягват да споменат, че ако Русия би била оставена на мира (сама на себе си), не би имала никакви проблеми – нито икономически, нито политически, и на никого и през ум не би му хрумнало да се опитва да сваля властта. Именно правителството на ФАЩ е деструктивната сила, която тормози Русия, която граби и клати нейната икономика, която създава проблеми в обществото, руши единството на народа и насъсква агентите си в Русия да свалят властта – било по един начин, било по друг… Защото именно на Фашингтон му е нужно да свали руската власт – на никой друг това не му е притрябвало. Най-малко пък на руския народ. Защото тази власт се осмелява да пречи на ФАЩ да граби и да руши Русия. Защото се осмелява да говори неприятни истини, в това число за самите щати и за техния еднополярен, имперски, колониален свят…
Тяхната пропагандна теория е такава: Руската власт била създавала политически проблеми на света, светът (?!) се бил съпротивявал чрез икономически санкции, в резултат страдала руската икономика, а руският народ, с помощта на опозицията, трябвало да реагира и да свали лошото правителство, заради което бил търпял лишения.
Докато реалната картина е такава: ФАЩ пие кръвта на васална Русия (граби нейната икономика) и я души политически, в резултат на това властта в Русия започва да се съпротивлява и да провежда национално-ориентирана политика, ФАЩ са бесни и обявяват икономически санкции на Русия, за да накажат бунтовниците, и задействат своите деструктивни агенти, за да рушат обществото, да го настройват против властта и така да свалят неугодните на ФАЩ политици, но народът изненадващо не им оказва съдействие и не реагира на наложения му икономически тормоз.
Въпрос: как може да бъде обективен един анализ, който оперира с лъжливата, пропагандна реалност, а не с действителната?…
Да, има и някои верни моменти. Да, наистина, преврат чрез технологията на „цветната революция“ в момента в Русия не е възможен. Но защо? Защото руското общество видя и разбра тази технология, приложена в ред други страни. Следователно, то навреме успя да се имунизира – придоби защитни механизми против нея.
Да, по тази причина, по-вероятно е да бъде опитан в Русия така нареченият „дворцов преврат“. И да, Путин наистина предвижда и тази възможност и действително взема необходимите предпазни мерки. Но не тези, които им се мержелеят на „Стратфор“…
Да, наистина, на запад обществото е жертва на огромно количество заблуди и идиотски, необективни представи за Русия. Тези представи пречат на западните политици. Защото те често стават жертва на собствените си пропагандни лъжи, на които започват да вярват…
Да, наистина, Русия е по-стабилна, отколкото се надяват някои на запад (макар да е стабилна по други причини, така и останали неясни докрай за стратфорците)…
Да, наистина, за да оценят „перспeктивите за дестабилизацията на… Русия“, нейните врагове трябва първо да се научат да виждат света с очите на руснаците. И – дотук с правилните изводи…
Но за западните служби е невъзможно да видят света през очите на руснаците! Ако мръсникът можеше да види света, па даже и за секунда, с очите на честния и добър човек, тогава той би престанал да бъде мръсник. Той би видял и самия себе си – такъв, какъвто е, и би се отвратил. Би преминал на другата страна. Но свинята никога няма да се види такава, каквато изглежда в очите на хората…
Ето защо, западните „анализатори“ никога няма да могат обективно да преценят ситуацията в Русия. Защото за това е необходима елементарна честност и съвест, каквато те изначално нямат и не могат да имат. Защото те са слуги, работещи единствено за пари, с мозъци, промити от пропаганда и с дебел запас от грехове, които са нужни на шефовете им, за да ги шантажират и да ги държат изкъсо. Само такива типове изобщо биват допуснати да кандидатстват за работа в „специалните“ служби. И за нас това е прекрасно. Защото тези „служби“ НИКОГА няма да разберат врага си. Те разбират най-много това, че е нужно да го разберат. И даже се опитват… Но никога няма да стигнат по-далеко от този жалък напън.
Това ме радва. Те НИКОГА няма да предвидят всичко и да преценят правилно всички свои ходове. Чакат ги много неприятни изненади.
Анализът е точен, но не е изчерпателен.