В последните години темата за киберзаплахите стои на едно от първите места в дневния ред на американската администрация.
Вашингтон нееднократно обвинява за хакерски атаки Русия, хвърля немалко пари в системата за „сдържане в киберпространството“.
Но от решение системата се превърна в проблем, САЩ се подготвят за нова предизентска надпревара, което може да стане повод за първата кибернетична световна война.
Подобни опасения все по-често звучат в Белия дом, защото готовността на американските кибер-войски да атакуват все още не означава, че техните действия ще бъдат обосновани.
Поредното недоказано обвинение срещу Русия за хакерска атака, според представители от админстрацията на Тръмп, може да доведе до „цифрова версия на Карибската криза“.
Отчитайки опасните переспективи, в Белия дом решиха по нов начин да погледнат върху техническото наследство на Михаил Горбачов и Роналд Рейгън – горещата ления, свързваща Вашингтон с Москва.
Засекретената система на предаване на съобщения бе възродена още през 2013 година, разчитайки, че тя ще помогне да се водят двустранни преговори в условията на киберкриза, когато личностите и намеренията на атакуващите остават неясни.
Идеята за създаването на гореща киберлиния намери практическо възплъщение, когато в американската администрация възникнаха опасения, че Русия и САЩ са поели по курса на сблъсък.
„Горещата линия“ бе символичен жест, показващ, че тя може да се използва за подобряване на отношенията с Русия, а също при извънредни ситуации.
Тя демонстрира, че администрацията и Москва….могат да говорят помежду си“, каза бивш сътрудник на Държавния департамент.
Но за да се създаде гореща киберлиния под формата на система за предаване на съобщения и гласова връзка, се наложи да бъдат проведени няколко рунда преговори между Вашингтон и Москва
Според бившите официални лица, по време на преговорите са възникнали фундаментални разногласия по следния въпрос: какво означава киберсигурността за САЩ и за Русия.
„За нас киберсигурността – това е защита на неприкосновеността на информационните системи, защита на инфраструктурата, която може да бъде повредена в резултат на кибератака, – каза бивш сътрудник на Държавния департамент. – Руснаците имат значително по-широко определение.
В него те включват следните задачи: контрол над разговорите и кореспонденцията между обикновените граждани.
Системата била използвана само веднъж – в последните дни от работата на администрацията на Барак Обама, когато главата на киберслужбата на Белия дом предала на Москва предупреждение да не атакува инфраструктурата на изборите през 2016 година
„Успяхме да отработим всички варианти за преодоляване на заплахите от мащабна криза в сферата на киберсигурността.
Идеята за гореща линия възникна във връзка с това, че този проблем трябава да се реши незабавно.
Ние трябва да знаем, че Русия получава нашите съобщения, – каза високопоставен представител на спецслужбите на САЩ. – Ние ще се възползваме от този вариант, ако почувстваме, че всички други средства не работят, и че кризата бързо нараства“.
В Министерството на вътрешната сигурност и във ФБР има опасения по повод това, че Русия и други страни създават проблеми в американската политика и имат намерение активно да се намесят в президентските избори през 2020 година.
За това споделиха три източника, непосредствено запознати със съдържанието на докладите от последните шест месеца, макар ФБР да отказва да предостави коментари по този повод, а Министерството на вътрешната сигурност да игнорира изявлението.
Докато Министерството на правосъдието предядява обвинения спрямо сътрудници на руското разузнаване за намеса в изборите през 2016 година, а военните водят подготовка за вероятна кибервойна, сред ръководството на органите на националната сигурност възникват достатъчно остри и трудни въпроси.
Как да се предотврати поредното руско нападение по време на американските избори?
Какво да се направи, за да може така атаката да не доведе до катастрофални последствия?
„Струва ми се, че горещата линия може да стане полезен инструмент, чрез който може да се изрази тревогата, – казва бившият съветник от Белия дом по киберсигурност Майкъл Даниел, понастоящем работещ като директор на организацията «Cyber Threat Alliance». —Убеден съм, че в един момент
САЩ отново ще се възползват от нея“.
Струва си да отбележим, че именно Даниел присъства по време на първото и единствено използване на горещата линия.
Това е през декември 2016 година, малко преди президентските избори.
Според него, Белият дом е решил да предупреди президента на Русия Владимир Путин, че има сведения, показващи опити на Русия да се намеси и да внесе смут в американските избори.
„Не знаехме в пълна степен и не разбирахме мащабите на дезинформацията в социалните мрежи, – каза Даниел. – Съсредоточихме вниманието си върху заплахите за физическата инфраструктура“.
Решението да се свържат с Русия по официалната гореща линия е било взето от цяла група високопоставени министри и членове на кабинета на министрите, в това число от тогавашния съветник по националната сигурност Съюзън Райс.
Дискусията на тема, как и кога да се влезе във връзка с Русия, се разтегнала няколко седмици, което се потвърждава от четирима бивши сътрудници на Съвета за национална сигурност.
„На ниво апарат съществуваше процедура по утвърждаване на съдържанието на посланието, чиято цел беше в следното: да се подаде правилният сигнал“, казва Даниел.
Според него, никой от администрацията не е знаел как ще реагира Русия на това послание, ще реагира ли въобще.
Посланието, оформено по взаимно съгласуван образец, постъпва в Центъра за намаляване на ядрената опаснаст към Държавния департамент.
САЩ и Русия създават този център през 1987 година, за да установят пряка линия за връзка в случай на вероятна ядрена война.
А след четвърт век Вашингтон и Москва подписват споразумение за създаването
на „гореща киберлиния“ по образец на тази, която съществува в Центъра, както и допълнителни линии за гласова връзка между координатора в Белия дом по киберсигурност и руския заместник секретар на Съвета по сигурността.
„Това беше много важна мярка.., както в годините на Студената война. Тогава имаше система за предотвратяване на ядрената ескалация, а сега възникна система за предотвратяване на непреднамерената ескалация в киберпространството“, казва Крис Пейнтер, който от 2011 до 2017 година курира в Държавния департамент „кибердипломацията“.
След като съобщението било предадено по системата на Центъра, Даниел и неговият екип получили уведомление, че той е доставено в Кремъл.
„Тогава започнахме да чакаме“, казва Даниел, добавяйки, че всички, които са се занимавали със съставянето на посланието, са се върнали към
обичайните си задължения.
„За целта бяха нужни два дена. След това получихме отговор, състоящ се от това, че на руснаците им трябва повече информация. Това беше последното съобщение’, добавя Даниел.
Двама бивши сътрудници на Съвета за национална сигурност споделят, че гласовата линия също е била използвана за общуване с Кремъл по въпроса за намесата в изборите.
Според Пайнтер, „руснаците искаха да имат линия за гласова връзка. Колкото и да бяха лоши отношенията между САЩ и Русия, те винаги отговаряха на позвъняванията“.
Бившият сътрудник на Съвета за национална сигурност сподели за изданието
«Дейли Бист» (The Daily Beast), че линията за гласова връзка между Белия дом и Кремъл по време на администрацита на Обама се е изпозвала активно.
Специалистите е от Белия дом всеки ден извършвали контролни сеанси за връзка с руснаците, обезпечавайки постоянната работоспособност на линията.
„По онова време ние постоянно мислехме как да се свържем с Кремъл, ако нещо се случи или ако възникне извънредна ситуация, – споделя сътрудник. – Помня как един компютърен служител, работещ в Белия дом, ми каза:
„Мога да те свържа с когото си поискаш в Русия, само ми кажи с кого искаш да говориш’.
До октомври 2016 година не са налице истински преговори.
„Още преди в пълна сила да осъзнаем с какво се занимава Русия, с тях беше много трудно да се разговаря, – казва бивш сътрудник от Държавния департамент. – Ние използваме един срещу друг киберсредства при разузнавателната дейост.
Нямаме особено доверие, това трябва да се каже в прав текст“.
Днес Белият дом твърди, че прави всичко възможно за недопускане на хакерска атака в политическата система на САЩ.
„Администрацията на Тръмп действа на всички властови нива, защитавайки американските избори от чуждестранна намеса, – заяви официалният представител на Съвета за национална сигурност Харет Маркис . – В основата на тези действия лежи подкрепата, оказана от администрацията на щатите по време на миналите избори“.
Но вътре в самата администрация нейните сътрудници изразяват тревогата си, че Тръмп може по някакъв начин да се намеси или да блокира каналите за връзка.
„По време на съвещанията с участието на президента никой няма да повдига темата Русия, – казва бивш сътрудник на спецслужбите. – Било то въпрос за изборите или за санкциите – никой няма да ги обсъжда с Тръмп по време на инфорационните брифинги и съвещания“.
Москва отказва да сътрудничи, когато става дъпрос за действията на руските хакери срещу американските компании и частни лица, заяви Люк Дембоски, работещ като партньор в юридическата фирма Debevoise & Plimpto.
По-рано той е помощник на генералния прокурор по националната сигурност и три години работи в Москва като аташе по въпросите на киберсигурността.
Според него, за да се избегне поредното киберфиаско, трябва значитилено по-голямо сътрудничество с Москва, за да се установят работни отношения.
„По текущите въпроси си сътрудничим или много малко, или сътрудничество лисва.
Ако се случи нещо наистина лошо, ние просто няма да имаме основа за съвместна работа.
Могат да се създават колкото си искаме горещи линии, но, ако между двете страни липсва доверие, това при всички случаи ще завърши с неуспех“.
Превод и редакция: Петя Паликрушева
Светът днес 