Срещата на НАТО, посветена на 70-та годишнина на Северноатлантическия алианс, се проведе в Лондон на 3 и 4 декември и бе белязана от атмосфера на спорове между лидерите на страните-участнички. Членовете на алианса така и не успяха да стигнат до общо решение и да определят насоките за развитие.
Раздорът, който се усещаше по време на срещата на върха, беше улеснен от поредицата от събития, настъпили по-рано. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, чиито отношения с лидерите на другите страни значително ескалираха, се превърна отново в централната фигура, събрала най-много разногласия около себе си.
Седмица преди срещата на върха британският премиер Борис Джонсън изрази безпокойство, че присъствието на Тръмп може да подкопае кампанията за парламентарните избори в Лондон на 12 декември и го помоли да се въздържа от коментари и намеса.
По време на първия ден от срещата на върха колона от протестиращи, противопоставящи се на политиката на Тръмп и НАТО като цяло, се насочи към Бъкингамския дворец, където британската кралица покани лидерите на страните-участнички на тържествен банкет.
Взаимоотношенията с Еманюел Макрон също се разклатиха след смелите изявления на френския президент, че НАТО „преживява мозъчна смърт“: въпреки факта, че това изявление предизвика радикална, но необходима дискусия, но то предизвика широк резонанс и голямото недоволство от Тръмп, който се оплака на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че това е „безотговорно и неуважително заявление на Франция“.
Ситуацията се усложни от нарастващата търговска конфронтация между САЩ и Франция, която доведе до въвеждането на 100% тарифи върху френския внос в Съединените щати. В тази връзка Тръмп се опита да подчертае, че в момента е неизгодно да се развалят отношенията между Америка и Франция, но в същото време постави под въпрос по-нататъшното членство на Франция в алианса.
Възгледите на Тръмп и Ердоган също се разминаха значително след като Турция придоби руската ракетна система С-400, след което напрежението в отношенията още повече се влоши в резултат на ситуацията в североизточна Сирия.
Това нямаше как да не се отрази върху характера на взаимодействието между президентите на срещата на върха. Макрон многократно изрази несъгласието си с политиката на Ердоган.
Кулминацията на всеобщите противоречия се концентрира отново върху Тръмп по повод разговора между Макрон и Джонсън, в който участва и премиерът на Канада Джъстин Трюдо, по време на който лидерите на държавите подложиха Тръмп на присмех по повод импровизираната му реч на пресконференцията.
„Екипът му бе с отворена уста…“, коментира речта му Трюдо.
Останалите участници в разговора подкрепиха канадския лидер.
Масло в огъня добавиха и политическите усилия на Тръмп, опитващ се да потопи отделни региони в света в хаос и да разруши трансатлантическия алианс, стоварвайки се върху икономиката на ЕС – главният политически и икономически конкурет на САЩ.
По този начин Тръмп по-скоро застана зад идеята за унищожаването на алианса, а не за по-нататъшния съюз вътре в него. Неясна остава и ситуацията с Турция, която редица западни СМИ вече нарекоха „проблемното дете на НАТО“.
Като цяло целите и стратегията на по-нататъшното съществуване на НАТО остават съмнителни, дори за страните-участнички в алианса. Според Макрон, основния дневен ред в най-близко време е необходимостта да се изгради нова архитектура на доверие и сигурност в Европа, готовност към „открит и пълноценен диалог с Русия“, а също разглеждането на Китай като нов враг на алианса.
Но в условията на радикалните разногласия, царящи между участниците на постепенно отслабващия алианс, тези нови вектори на развитие няма да могат да се реализират.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://theduran.com/nato-summit-in-london-culmination-of-disagreement/
