Обстрелът на Мариупол през януари 2015 г.

Тези дни се отбелязва петата годишнина от възобновяването на военните действия в източна Украйна след подписването на първите споразумения от Минск.

Рудолф Гуляев

Трагични събития бяха обстрелът на автобус във Волноваха на 19 януари, автогарата в центъра на Донецк на 22 януари и на квартал Орджоникидзе в източен Мариупол на 24 януари.

В обстрела загинаха 30 души, баха ранени още 107 души. Поне 16 сгради бяха повредени или изгорени.

Проблемът е актуален и днес, тъй като обстрелите по жилищните райони все още са често срещана практика в конфликта в източна Украйна и може да се превърнат в спънка в мирния процес. Украинските правителствени сили са отговорни за болшинството от тези случаи.

През май 2018 г., повече от три години след трагичните събития в Мариупол, онлайн изданието Bellingcat заяви, че е идентифицирало извършителите – виновници били бойците от въоръжените сили на Донецката народна република и няколко офицери от руската армия. Bellingcat счита, че обстрелът е от така наречената „руска контролирана“ територия и че е подготвен, наблюдаван и провеждан от руски офицери.

Bellingcat твърди, че е идентифицирал девет руски офицери, които били пряко замесени в операцията. За целта предната вечер от Русия до Мариуполска област били транспортирани две батерии ракетни установки. Рано сутринта те заели позициите си и след операцията отново преминали държавната граница в посока Русия. Заповедта за обстрел по район Орджоникидзе дошла уж от командването на въоръжените групировки на ДНР в Донецк.

В своето разследване Bellingcat разчита до голяма степен на подслушвани телефонни разговори между участващите сътрудници, както и на анализ на изображения.

Преговорите, на които се основава разследването на Bellingcat, са предоставени от украинските власти на малка група разследващи журналисти. Тъй като се говори по мобилни телефони, най-вероятно виновните са органите на реда в Украйна и Националната разузнавателна агенция на СБУ. Въз основа на предположението, че военната разузнавателна служба работи с военно телекомуникационно оборудване, можем да кажем още по-точно: записите на телефонните разговори идват от украинската вътрешна секретна служба на СБУ. Тя е известна със своите нарушения на правата на човека и многократно е критикувана от комисаря на ООН за правата на човека.

Изненадващо украинските власти не съобщават резултатите от своите разузнавания на база телефонните разговори. Точността, проверена от съветските звукови измервателни уреди, притежавани от украинските правителствени войски, е достатъчна за целите на Bellingcat.

Въз основа на прихванатите телефонни обаждания, Bellingcat твърди, че е идентифицирал артилерийски части, които са били прехвърлени през държавната граница, специално, за да стрелят по Мариупол:

Номерата на единиците позволяват идентификация: това са 200-та мотострелкова бригада и 2-ра мотострелкова дивизия. Това са артилерийски части, включително т. нар. Ракетна артилерия, която е била снабдена с ракетни пускови установки от типа ГРАД, използвана през 2015 г., но не от типа УРАГАН. Тъй като Bellingcat не може правилно да назове предполагаемите артилерийски подразделения, съмненията за идентифицирането на предполагаемите командири не са неоправдани.

Освен това Bellingcat не е успял да определи географското местоположение на номерираните цели на обстрела. Номерирането на целите не е мярка за
маскиране на целите, а по-скоро обичайна артилерийска практика, която трябва да направи по-кратки и по-точни имената на целите. С други думи, Bellingcat не знае кой и къде е стрелял. Това изключва каквато и да е причина да се подведат отделни длъжностни лица под отговорност за обстрела на Олимпийска улица например.

Човек може само да спекулира за мотивацията за обстрела: ако въоръжените сили на ДНР наистина са отговорни за обстрела, според Bellingcat, тогава отмъщението за обстрела на град Донецк с ракетни установки на 24 януари е било мотивирано. В най-добрия случай целта е била ракетно изстрелване от украинските правителствени войски, както СMM по-рано съобщи от района на Орджоникидзе.

Тогава обстрелите на жилищни райони бяха тъжна реалност във войната в източна Украйна. Няколко дни след обстрела на Мариупол, град Донецк  и малко след това Луганск бяха обстреляни с касетъчни боеприпаси, забранени от международното право.

Правейки извода, можем да обобщим, че източниците на телефонни разговори на украинската секретна служба са били проверени повърхностно от Bellingcat. Bellingcat прави сериозни грешки при идентифицирането на участващите звена, следователно идентифицирането на участващите сътрудници също трябва да се третира с повишено внимание.

Bellingcat не може нито да определи авторството на трите ракети УРАГАН, нито да определи целите, споменати в телефонните разговори. Ясно е, че на 24 януари са стреляли по различни артилерийски цели в различни посоки. Кой е стрелял, откъде и накъде, остава неясно. Това изключва каквито и да било основания за привличане към отговорност на отделни офицери за обстрела на района на Орджоникидзе.

Комбинацията от най-малко три пускови установки с различен калибър, всяка от които изстреляла по-малко ракети, отколкото е трябвало да изстреля, от позиции, на които не е трябвало да се намират, при спазването на оперативните процедури, поражда съмнения относно изводите на Bellingcat.

Неявното предположение на СММ, че обстрелът на район Орджоникидзе е резултат от грешки на ракетната артилерия от Русия или бунтовниците не изглежда правдоподобно.

Bellingcat не коментира всички тези факти, вероятно не поради липса на опит. Така нареченото разследване може да се нарече непрофесионално и съмнително. Съмнителното проучване на информация от информационна агенция за една от страните оправдава термина „пропаганда“.