Още Макиавели пише, че е невъзможно да сключвате сделки с тези, които са по-силни от вас. Малко вероятно е съвременните политици да не са наясно с тази истина. На този фон концепцията за трансатлантическо партньорство изглежда изключително съмнителна. Още повече, че не носи значителни ползи за европейските държави.
Не става въпрос за НАТО. За съжаление тази организация отдавна загуби функцията си, превръщайки се в типичен политически инструмент. Говорим за военната ефективност на алианса. Обърнете внимание на икономическата ефективност. В крайна сметка именно тя определя съществуването на НАТО.
Към днешна дата никоя държава в света не продава толкова оръжия, колкото САЩ. Според Международния институт за изследване на мира в Стокхолм през последните пет години Вашингтон е увеличил продажбите с 23%. Разбира се, повечето оръжия се изпращат в Близкия изток. Европейските страни обаче също не пропускат възможността да подкрепят американската военна индустрия. По-специално това се отнася за балтийските страни и Източна Европа. И смисълът тук не е, че Русия е близо. Този фактор е просто извинение.
Първоначално политиците и медиите започват да нагнетяват ситуацията, говорейки за руска заплаха. После следват твърденията, че само САЩ могат да помогнат за сдържането на агресора. И на фона на този медиен шум се подписва поредното споразумение за доставката на оръжие или изграждането на военна база. Пример е неотдавнашното изявление на литовския президент Гитанас Науседа.
„Без подкрепата на САЩ и други съюзници от НАТО, не бихме могли ефективно да овладеем руската заплаха. Географското ни местоположение и геополитическото местоположение изискват да използваме ресурсите си възможно най-ефективно. Важно е силите на НАТО в Литва да бъдат възможно най-подготвени, постоянно да се обучават, да участват в учения с литовските въоръжени сили и да получават бързо усилване, ако е необходимо“, каза президентът.
Тук възниква логичният въпрос: как можем да оценим ефективността на сдържането, ако заплахата не се прояви?
Ако се върнем към 1944 г., можем с увереност да кажем, че десантът на съюзниците в Нормандия значително ускориха завършването на Втората световна война. Сега ситуацията е съвсем различна. Да, Русия не атакува. А заслугите на САЩ са изключително преувеличени.
Руската заплаха не е нищо повече от рекламен ход на Американския военно-промишлен комплекс.
Проблемът се създава изкуствено и след това се предлага неговото решение. Това е стандартен маркетингов ход в ерата на масовото потребление. Но Вашингтон използва този метод не само за европейците.
През 2020 г. бюджетът на САЩ за отбрана е почти 40% от световния. Този факт се обяснява от американските политици със същата заплаха – от руснаците и китайците. Само че този път става дума за парите на обикновените американци, които също са на разположение на военните корпорации.
Сега да се върнем към отбранителната ефективност на подобно сътрудничество. Още през 2019 г. администрацията на САЩ отпусна 6,5 милиарда долара за защита на източния фланг на НАТО. Така американските данъкоплатци финансираха разполагането на военна техника и войници в Европа, както и изграждането на 37 комплекси за противоракетна отбрана Aegis Ashore. Инсталирането на тези системи в Румъния и Полша предизвиква сериозното недоволство на Русия заради техния ударен потенциал. Но военните корпарации на САЩ не се вълнуват от факта, че се е появила ескалация на напрежението.
Прословутата корпорация Raytheon стартира серийното производство на ракетите SM-3 Block IIA. Те ще бъдат разположени точно в Източна Европа, което отново предизвика негативната реакция на Москва.
„Тук се преплитат предстоящите изпитания на последната модификация на противоракетите SM-3 Block IIA по цели, представляваща еквивалент на междуконтинентална балистична ракета. Подобни ракети са на разположение на шепа държави. Съответно, ето единственият възможен извод: Съединените щати започват да развиват своята система, за да ни се противопоставят пряко, да изграждат потенциал, който може да започне да девалвира руските ядрени средства за сдържане“, каза заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков.
Може да се предположи, че Русия няма да бездейства. Но тогава възниква въпросът: дали САЩ наистина са готови да защитят съюзниците си или Конгресът и Белият дом обслужват само интересите на американската оръжейна индустрия?
Когато Доналд Тръмп изисква страните членки на НАТО да отделят пари за отбрана, той изисква само пари. Те ще отидат за закупуване на американско оръжие, но не и за отбрана. В решаващия момент всичко това ще стане безсмислено, защото в НАТО липсва единство – страните вече започват да реализират главно собствените си интереси.
Турция се превърна в тъжен пример за това как НАТО се страхува да воюва с Русия. За Вашингтон ситуацията в Сирия беше отличен шанс за сближаване с Анкара. Но те избраха да го игнорират. Съединените щати дори отказаха да предоставят на съюзника си своите системи за ПВО „Пейтриът“, защото само една ракета, изстреляна неправилно, може да доведе до директен сблъсък с Русия.
Източник: https://theduran.com/victims-of-transatlantic-illusions-is-europe-ready-for-war/
Светът днес 