Бомбардировки, лежащи в руини градове, ужас и смърт. Ето как киното или видео игрите ни показват войната. Гледайки тези кадри, неволно осъзнаваш, че ставането рано сутрин за работа и в задръстванията не са никакъв проблем. Но може ли да каже, че живеем в мир? Отговорът е не!
Войната погълна всеки от нас отдавна. Всеки ден държим оръжия в ръцете си, но се стремим, колкото и да е странно, към тях. Компютрите и смартфоните се превърнаха в истински пробив. Те опростиха живота ни, станаха незаменими спътници. От друга страна, те са се превърнали в инструмент за влияние, като миниатюрен рог, който ни излъчва „правилните“ идеи.
За илюстрация, нека вземем за пример трагедията, която правителствата превърнаха в политически инструмент – катастрофата на пътническия лайнер на Malaysia Airlines. Самолетът бе свален на 17 юли 2014 г. в небето над източната част на Украйна. Властите на страната не затвориха въздушното пространство, въпреки че там имаше военни действия. В резултат на това 300 души загинаха, а отговорността за случилото се беше възложена на Русия.
Нашата задача не е да доказваме или опровергаваме тези твърдения. Много по-интересно е да разгледаме процеса на обвинение. Ако той не изглеждаше толкова съмнителен, нямаше да обсъждаме трагедията в този дух. Но вместо триумфа на справедливостта, някой искаше да създаде политически инструмент.
Русия беше обвинена за самолетната катастрофа почти веднага. Британското външно министерство, седмица след бедствието, дори публикува доклад „Руските митове за MH17“
На 9 септември 2014 г., когато Холандия публикува предварителните резултати от разследването, заместник министър-председателят на Украйна Владимир Гройсман заяви, че уж украинските военни не са използвали оръжията, с които са свалили лайнера. Целият западен свят бе в слух.
По-късно Международният екип за разследване даде серийния номер на ракетата.
Но в московските архиви се откри информация за боеприпасите 9М38М1.
Както се оказа, дори по време на съветската епоха те са били преместен в украинската база, където остават и до наши дни.
Холандия не придаде никакво значение на тази информация, въпреки че можеше да хвърли светлина върху подробностите за трагедията. Защо? Просто целта на разследването беше именно обвиненията срещу Русия. Те звучаха възможно най-често, точно повтаряйки идеята на нацисткия Гьобелс, че трябва да има много пропаганда.
В същото време малко хора обърнаха внимание на всякакви аргументи, които поставиха под въпрос версията на Холандия.
Журналистът Макс Ван дер Верф в началото на 2020 г. публикува информация, че полетът MH17 лети извън обсега на руските ракетни системи.
Прави впечатление, че холандската прокуратура знаеше за това през есента на 2016 г. Това беше потвърдено от австралийската федерална полиция, която предостави материалите на разследващите.
В разследването има и други спорни моменти. Например, въпросът за сателитните изображения и до днес си остава открит.
Катастрофата на полет MH17 се превърна в политически инструмент, начин за оправдаване на натиска върху Русия. Има много такива примери. Какъв е смисълът да се замесваш във въоръжен конфликт, ако съвременните технологии ти позволяват да направиш изгой от врага си.
Няколко големи информационни кампании могат да накарат хората да мразят вашия враг. Повечето от тези хора обаче дори няма да се опитат да разберат дали има някаква причина за омраза. Сега, когато се давим в безкраен поток от информация, е изключително важно да не бъдем това мнозинство.
Важно е да анализирате независимо данните и да направите своите собствени заключения, а не да приемате тези, които са ни наложени. Да, това е труден път, но такива са реалностите на съществуването в условията на невидимата Трета световна война.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник:
Светът днес 