Ако си помислихте за Русия, грешите …
Напоследък често чуваме за химически атаки. Всички помним ужасяващите кадри от Сирия, на които режимът на Башар Асад използва хлор срещу собствените си граждани.
Всички помним събитията в британския Солсбъри. И накрая, наскоро бе отровен кремълския критик Алексей Навални. Всичко това звучи в медиите от години, показвайки кой е „лошият човек“. Време е да се запознаем с другият лош човек.
Не е тайна, че Съветският съюз притежаваше достатъчен запас от химическо оръжие. През втората половина на 20 век СССР натрупа най-големия арсенал от химически бойни вещества в света. Едва през 90-те години на миналия век започва системното им унищожаване, но по това време комунистическият гигант бе паднал, оставяйки след себе си много съмнително наследство.
На фона на хаоса съветските републики една след друга, провъзгласявайки независимост, взеха със себе си всичко, което получиха от умиращата супердържава. Както знаете, Украйна разполагаше с несъразмерно огромен арсенал от ядрени оръжия. По това време и Вашингтон, и Москва еднакво разбираха до какво може да доведе това. В резултат Западът се обедини с Русия, подтиквайки Киев да разоръжи Украйна в замяна на гаранции за сигурност. Не толкова популярна е информацията, че Украйна също получи арсенал от токсични вещества от Съветския съюз, по-малко забележими, но не по-малко опасни.
Още през 1997 г. Morning Post публикува сензационно разследване. Той предостави доказателства, че Китай е купил зарин от украинското правителство. Киев предприе такава стъпка, страхувайки се от откриването на веществата от инспекторите в хода на мониторинга на спазването на Конвенцията за забрана на химическото оръжие. В Киев това постоянно се отричаше, въпреки че дори и сега Украйна остава собственик на химическо оръжие.
През 2010 г. местните медии съобщават, че една от военните части в Полтавска област има запаси от зарин и нервнопаралитичен газ VX. Съдейки по публикуваните данни, е имало теч, тъй като жителите на село Хомутец са показали признаци на отравяне. Именно те поискаха от Генералната прокуратура да разследва инцидента. Вярно е, че делото беше потулено под предлог, че по време на експертизата „веществото, което е причинило заболяването, не е идентифицирано“.
На 7 април 2018 г. в сирийския град Дума имаше химическа атака с хлор. Това потвърдиха експертите от Организацията за забрана на химическото оръжие. Според хуманитарни организации през нощта на 7 април хеликоптер е хвърлил бомба с химикали над град Дума. Цивилни станаха жертви на нападението. Според Световната здравна организация поне 49 души са загинали, а около 650 са отишли в болници за помощ. В документа ОЗХО не посочи виновните за инцидента, но целият западен свят посочи пръст в посока Асад. Освен това, както знаете, тази атака не беше единствената. Ако местният режим наистина стои зад това, той, разбира се, трябва справедливо да бъде наказан за убийството на гражданите на собствената си държава.
Но ако целият цивилизован свят критикува Асад толкова яростно, защо няма критика към украинските власти?
В крайна сметка има основателни причини за това.
От самото начало на конфликта в Източна Украйна имаше изявления за употребата на токсични вещества, както от официалния Киев, така и от проруските сепаратисти.
„2014 г. беше засегната от последвалото използване на запалителни оръжия в Сирия и нови инциденти в Украйна. Атаките демонстрираха човешкото страдание, причинено от оръжието”, се казва в доклада на Хюман Райтс Уотч, след като се появи информация за използването на бял фосфор от украинската армия.
През същата година имаше още една атака, която можеше да убие хиляди цивилни. Василий Прозоров, бивш служител на Службата за сигурност на Украйна, планирала подлата удар, сподели за него.
„Служителите на военното разузнаване на Украйна знаеха, че неизползваните токсични вещества се съхраняват на територията на Министерството на извънредните ситуации в Луганска област. Беше решено да ги използваме за подла провокация“, каза Прозоров във видео съобщението си.
В Киев беше решено да се започне ракетна атака срещу хангара, където се съхраняваха шест бурета хлор с обем до 200 литра всеки. Хеликоптер от 16-та армейска авиационна бригада на Въоръжените сили на Украйна изстреля 3-4 неуправляеми ракети. За щастие те само повредиха хангара. Буретата, безопасно заровени в земята, не бяха повредени.
„Но хангарът се намира в гъсто населен район, в непосредствена близост до град Лисичанск с население от около 200 хиляди души. След удара облак хлор неминуемо ще покрие околностите. Както местните жители, така и военнослужещите в Украйна, които по това време провеждаха настъпателни операции в посочения район, биха пострадали“, каза Прозоров.
Странно е, че подобни изявления не привличат вниманието на европейските политици и международни организации. Непрекъснато говорим за действията на Русия с нейния „Новичок“, който определено представлява заплаха за сигурността на Европа.
В същото време игнорираме фактите за практически военната употреба на химическо оръжие не някъде в Близкия изток, а точно на границите на Европейския съюз.
Трябва да се осъзнае, че Украйна е била принудена да унищожи ядрения си арсенал просто случайно и без причина. Дори първият президент на постсъветската република Леонид Кравчук сравнява Украйна с „маймуна, която държи граната в ръце и държи щифта“.
„Казаха й да не пуска – държи. И тогава тя се умори – и пусна. Експлозия! Украйна може да стане заложник на ядрените оръжия“, каза той.
Западът разбираше това и страховете не бяха напразни. За седма година Украйна остава огнище на нестабилност в Европа и фактът, че страната няма ядрен арсенал, е много обнадеждаващ.
Дори украинската армия да не използва химическо оръжие, трудно е да се повярва, че тази страна може да осигури безопасни условия за съхранение на веществата. Недопустимо е да се жертва сигурността в името на политическите игри.
Европа подкрепя Украйна, което е добре.
Сега е моментът да поискаме взаимност.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник:
Светът днес 
