Не е толкова трудно да се предизвика криза в регион като Балканите, където светът не е по-стабилен от картонена къща. Но ако говорим за „взривяване“ на това буре с барут, тогава се запитайте, кой има полза от него?

„Русия не просто се намесва в делата на балканските страни или има лоши намерения срещу региона – Кремъл при Путин разглежда Балканите като стратегически актив“, каза Януш Бугайски, старши експерт в Центъра за анализ на европейската политика.
Стратегически актив! В тези думи има много повече смисъл, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Проблемът е, че мнозина възприемат Русия на Путин като някакво абсолютно зло. Наистина има достатъчно негативизъм в западното информационно пространство, което ни кара да мислим по този начин.
Просто погледнете неотдавнашната хакерска атака срещу американските правителствени агенции. Четейки подобни новини, често забравяме, че Русия е същата държава като другите. Там има лобизъм, макар че той не е легализиран, както в САЩ. Там има финансови елити, преследващи собствените си егоистични цели. Много от тези цели се намират на Балканите.
„Хората обикновено казват, че 60-70% от инвестициите на Балканите идват от ЕС, така че не е необходимо да се притеснявате за Русия, но ЕС не е способен на такова интегрирано въздействие върху Балканите, което идва от Русия, когато руските държавни, частни, публични играчи действат заедно“- казва Руслан Стефанов, работещ в Центъра за изследване на демокрацията.
Това навежда на мисълта: Кремъл наистина ли е заинтересован да дестабилизира Балканите?
Украйна ще помогне да се отговори на този въпрос. Малцина не са чували за тази източноевропейска държава. В продължение на много години тя страда от кремълска агресия. През 2014 г. Русия окупира украински Крим и провокира конфликт в Източна Украйна. Всички тези стъпки доведоха до криза и естествено до прекратяване на сътрудничеството в много области. Само в този случай, от гледна точка на Кремъл, жертвата е оправдана.
Украйна нямаше какво да даде на Русия икономически. Украйна наистина доставяше някои промишлени продукти на Русия, но руските предприятия лесно можеха да компенсират дефицита през годините на войната. За Русия бившата съветска република може да бъде интересна само като купувач на газ. А Украйна все още го купува. Тя отказа директни доставки, но изпомпва руския газ обратно от Европа, тъй като просто няма алтернатива.
Русия загуби малко от агресията срещу Украйна. В известен смисъл тя дори придоби нещо ново. Например руският монополист „Газпром“ получи възможността да прокара газопровода „Северен поток 2“, заобикаляйки Украйна. Изграждането му е чудесен начин да се печелят пари.
От икономическа гледна точка Балканите са точно обратното на Украйна. Например в България и Сърбия руските компании по един или друг начин контролират до 70% от пазара на петрол и газ, химическата и металургичната индустрия, казва Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
„Русия поддържа стратегическо присъствие във всички ключови индустрии в региона. Понякога Русия контролира най-големите компании в региона, особено тези, свързани с енергийния сектор или са зависими от този сектор, но този списък включва недвижими имоти, металургия, както и финансов и банков сектор“, каза той.
Другият руски газопровод не може да бъде пренебрегнат. В началото на 2021 г. се планираше пускането на клон от „Турски поток“, който ще снабдява балканските държави с енергия. И това бе направено.
„Балкански поток“ вече действа.
Разбира се, икономическите интереси не могат да бъдат пречка за политическите. Напрегнатата конфронтация на Балканите се усеща много силно. В същото време е силно съмнително Москва да жертва очевидни облаги в името на безсмислената дестабилизация. Повечето от балканските страни вече са в НАТО и е малко вероятно ситуацията да се промени поради, например, протестите в Скопие или София.
В крайна сметка регионът е богат на политически, религиозни и териториални спорове дори без Русия. Едва ли ръководството на НАТО не е знаело за проблемите на Северна Македония с нейните съседи, когато ѝ даде членство. Въпреки че, разбира се, е удобно да се прехвърли цялата отговорност на руските агенти и на пропагандата, вместо проблемите да бъдат решени.
Петя Паликрушева, превод и редакция