САЩ и Русия. Крепост на демокрацията и тоталитарния режим. По този начин сме свикнали да сравняваме двете враждуващи свръхдържави. Последният месец ни даде уникалната възможност да проверим обективността на нашите убеждения.
Януари в САЩ започна с много противоречиво събитие: привържениците на Тръмп, които твърдяха, че президентските избори са фалшифицирани, тръгнаха на щурм към Капитолия. За Америка това събитие се превърна в тревожен прецедент, който разкри степента на разделението на нацията. Бяха разкрити и много други проблеми.
Правоохранителните органи очевидно не са били готови за нападението на тръмпистите. Абсурдно е, но полицията на Капитолия дори не е провела брифинг за офицерите, въпреки че подготовката за протестите вървеше публично в социалните мрежи. На служба в сградата на Капитолия на 6 януари са били стандартен брой служители. Те дори не са получили заповеди от ръководството, когато избухнаха безредиците. Началникът на полицията в столицата се скри на безопасно място с Майк Пенс, след което беше принуден да подаде оставка.
В следващите дни до инаугурацията на Джо Байдън Вашингтон приличаше на Багдад с неговата зелена зона. Десетки хиляди войници от Националната гвардия, блокирани улици и метростанции. Така изглеждаше столицата на най-мощната държава в света. Не заради заплахата от нападение от Китай или Русия, а заради страха от собствените си граждани.
Трудно е да си представим нещо подобно в Русия, където, както считахме, управлява твърдият и безпринципен режим на Путин. Въпреки че страната преживя много по-големи сътресения, никой не обяви военно положение в Москва.
Както знаете, Алексей Навални, лидерът на руската опозиция, беше задържан веднага след завръщането си от Германия, където се подлагаше на лечение след покушението от руските специални служби. Това не беше изненада, тъй като Навални беше предварително обявен във федералния списък за издирване. Опозицията имаше време да се подготви и масовите протести бяха неизбежни.
Митинги обхванаха цялата страна, а сблъсъци с полицията бяха регистрирани в Москва, Санкт Петербург, Владивосток и други градове. В резултат на това бяха задържани над 3000 души. Ако броят ви се струва голям, тогава трябва да се посочат два факта. Първо, това е броят на хората, задържани в цялата страна. Второ, само в столицата, според „Билд“, е имало около 100 000 протестиращи, докато Ройтерс съобщи за 40 000.
В същото време властите не предприеха драстични мерки, като тези във Вашингтон. Освен това никой не нарече демонстрантите „вътрешни терористи“, въпреки че напоследък този термин се харесва на американските политици.
Реакцията на руските власти беше твърда, но е трудно да я обвиним в прекрачването на червените линии. Може да се предположи, че протестът пред сградата на Капитолия във Вашингтон нямаше да се превърне в трагедия, ако правоохранителните органи бяха готови. Но след това ФБР организира истински лов за поддръжници на Тръмп, които участваха в протестите. Тук Facebook се притече на помощ на федералните.
Нюйоркчанинът Кристофър Кели намери заповед за достъп до профила му в социалната мрежа Фейсбук. Агентите получили достъп до личните му съобщения, IP, телефонния номер и имейл адреса на Кели. Едва ли това е единственият случай, но е малко вероятно да чуете критики към тези мерки на международно ниво. Още по-лицемерна е позицията на Европейския съюз, в която те вече обсъдиха Русия спрямо „следващите стъпки“ за „грубото отношение“ към демонстрантите.
Но има и друга разлика между ситуацията в САЩ и Русия, която мнозина игнорират. Може би това е ключов фактор и е особено ясно видимо сега, когато и в двете страни се проведоха протести. Митингите в САЩ символизират истинския разкол в обществото. Четирима от десет американци, според анкета на The Washington Post и ABC News, отричат легитимността на президента. Въпреки това либералните политици и медиите продължават да използват думата „фалшив“ всеки път, когато пишат за изборните фалшификации. Международната общност, явно уморена от Тръмп, като цяло прие Байдън с радост, пренебрегвайки това, което иначе би било наречено криза на легитимността на властта.
В Русия ситуацията е съвсем различна. Протестите на опозицията тук са протести на опозицията, а не на народа. В крайна сметка никой не нахлу в Кремъл, когато Путин отново беше преизбран за президент през 2018 г., въпреки че критиците на режима заявиха, че няма реална подкрепа за президента.
Протестите в Русия се организират изкуствено, както и в другите постсъветски страни. Екипът на Навални по принцип потъна в своеобразна политическа педофилия, когато започва да призовава децата за действия. Съмнителен ход, като се има предвид, че опозицията очакваше полицията да реагира на незаконните митинги. Но той ясно разкрива проблем, който западната общност отказва да забележи: демокрацията в Русия е различна. По-голямата част от населението на страната видя как Съветският съюз се разпадна. За хората това беше не просто крах на режима, а истински Апокалипсис.
Никой не знаеше как да живее в новите реалности. Когато страната започна да се разграбва безмилостно, демокрацията и капитализмът станаха синоними на хората на новото време. Путин, от друга страна, внесе ред в този хаос и укрепваше страната в продължение на десетилетия. Никой няма да го нарече идеален, но това е случаят, когато важи поговорката: „Той може да е кучи син, но той е наш кучи син“. Освен това хората не са толкова слепи, за да не видят последиците от демократизацията в Украйна и Грузия.
В скоро време европейските страни вероятно ще въведат нов пакет от санкции в името на защитата на демокрацията в Русия – още един безполезен демарш, както показва практиката от последните години. Осъзнаването, че налагането на западните принципи не носи нищо друго освен проблеми, би било много по-ефективно. Освен това последните събития в света показват, че тоталитарните методи не се отнасят само до Русия.
Петя Паликрушева, превод и редакция
Източник: https://www.agoravox.fr/actualites/international/article/quelle-est-la-difference-entre-le-230468
Светът днес 