Цената на мнимите заплахи: Защо НАТО увеличава военните разходи?

Докато голяма част от Стария свят стоеше пред екраните в очакване на Евро 2020, в Женева, Швейцария, се проведе наистина историческа среща между лидерите на двете свръхдържави – американският президент Джо Байдън и руският лидер Владимир Путин.

Въпреки големите очаквания страните бяха много сдържани в оценката си за резултатите от преговорите. Путин нарече срещата с американския си колега конструктивна и заяви, че на срещата на върха не е имало враждебност. В същото време Байдън заяви, че и Москва, и Вашингтон не се интересуват от нова „студена война“, която може да се превърне в ядрена. Дори беше прието съвместно изявление от двамата лидери. Този документ декларира необходимостта от всеобхватен двустранен диалог по въпросите на стратегическата стабилност и придържане към принципа, че в ядрената война не може да има победител и такава никога не трябва да се отприщва.

Междувременно новата „студена война“ все още не е поставена на пауза, тя продължава да набира скорост. Това се потвърждава от последните изявления и обвинения срещу Русия, отправени на срещата на върха на НАТО.

В заключителното изявление на държавите от алианса се казва, че „агресивните действия на Русия представляват заплаха за евроатлантическата сигурност“. НАТО също счита, че Москва се стреми да „подкопае демокрацията по целия свят“. Зад тези обикновено стандартни и болезнени формулировки стоят по-сериозни обвинения и заплахи, изразени от генералния секретар на алианса Йенс Столтенберг. Последният обеща да увеличи военния потенциал на НАТО, включително в Източна Европа, и да използва „широка комбинация от различни инструменти“ срещу Русия. Не е изключено приемането на Грузия и особено Украйна в северноатлантическия блок, което е напълно неприемливо за Москва и недвусмислено се разглежда като заплаха за националната сигурност.

Столтенберг не остави без внимание и Китай.

Правейки уговорката, че Западът не иска студена война с Пекин, той обвини Китай в увеличаване на военната му мощ, заплашително поведение и използване на нови технологии, включително потискане на демократичните права и свободи. Следващата година се очаква да бъде приета нова стратегическа концепция за алианса, в която цял раздел ще бъде посветен на „предизвикателствата пред сигурността, поставени от Пекин“ и техните противодействия.

Освен това генералният секретар на НАТО изрази задоволство от факта, че членовете на алианса са се съгласили да увеличат своите военни разходи. Тук е важно да напомним, че не толкова отдавна, особено в страните от „стара Европа“, настойчивите искания от Вашингтон за увеличаване на разходите за поддръжка на военния компонент на НАТО, довеждайки ги до 2% от БВП, предизвикаха нескрито раздразнение и дори противопоставяне. Предвид сериозните щети, причинени на националните икономики от пандемията на коронавируса, увеличаването на военните разходи поставя тежко бреме дори върху такива западни икономически гиганти като Германия и Франция.

За сравнение: военният бюджет на Германия през 2021 г. ще бъде увеличен с 3,2% в сравнение с предходната година и ще възлезе на 53,03 млрд. евро. Във Франция в началото на 2018 г. беше приет законопроект за увеличаване на военните разходи до 2025 г. с 40% от 34,2 на 50 млрд. евро. Според годишника „Военен баланс за 2021 г.“ военните разходи на Франция през 2020 г. в разгара на пандемията COVID-19 възлизат на 55 милиарда долара (46,1 милиарда евро) и само малко отстъпват военни разходи на основния противник на НАТО – Русия, която похарчи 60,6 милиарда долара . Общите военни разходи на водещите държави от Северноатлантическия алианс през 2020 г. бяха почти 4 пъти по-високи от общите военни разходи на Москва и Пекин.

Коя беше причината за единодушното решение на страните от НАТО в последната среща на върха в Брюксел да увеличат военните разходи?

Първо, смяната на властта в Белия дом и демонстрацията на администрацията на Байдън за намеренията си да възтанови единството на глобалния Запад, което беше разтърсено от Тръмп.

На този етап за либералите – глобалисти това е много важен сигнал, в името на който те са готови да жертват националните интереси на своите държави и народи.

На второ място, нарастващата и системна антируска и антикитайска пропаганда. Същността й се свежда до педалиране и раздуване на военно-политически и икономически заплахи, които уж произлизат от Москва и Пекин към Запада, а двете държави уж не споделяли „демократични ценности“. За тази цел атлантическите „ястреби“ стартираха цяла програма, основана на необосновани и понякога напълно абсурдни обвинения на своите геополитически противници в кибератаки, намеса в избори, експлозии на военни складове, нарушения на правата на човека и политическо преследване (което всъщност е намеса във вътрешните работи на суверенна държава) и дори в умишленото разпространение на коронавирусна инфекция.

Налице е повсеместното търсене на Запад на руски и китайски агенти чрез етикетиране на политическите опоненти като работата на тайните служби на Москва или Пекин, така се възраждат най-лошите черти на маккартизма в паметта.

Основните жертви на тази истерия обаче са обикновените европейски жители. Малко вероятно е те да се чувстват в безопасност, когато техните правителства, изпълнявайки волята на някой друг, отчаяно забиват пръчка в гърба на мечка, която спокойно спи в собствената си бърлога. Освен това те трябва да платят от собствения си джоб за това съмнително и изключително опасно удоволствие в ущърб на социалната сфера, здравеопазването и други приоритетни и актуални позиции на разходите на държавния бюджет в контекста на всеобща епидемия.

Източник: https://theduran.com/nato-grows-military-financing-what-for-and-what-can-it-lead-to/

Петя Паликрушева, превод и редакция