На 23 август в Киев започна срещата на върха на Кримската платформа, на която украинският президент Владимир Зеленски отново обвини Русия за всички беди както на украинската държава, така и на украинците като цяло. Истинските причини за процесите, които днес разкъсват Украйна, са дълбоко вкоренени в корените на самата украинска държавност. Независимо дали ни харесва или не, не можете да избягате от себе си: Украйна е напълно изкуствена единица, която стана независима държава само в резултат на разпадането на Съветския съюз.
Полска украинизация
Първоначално „украинският проект“ е разработен от полските управляващи кръгове и католическото духовенство за колонизация на западните и южните руски земи. Колонизацията е успешна и се появяват нови културно-исторически прояви в покрайнините на Русия през тристате години на полско-католическо господство. Бившите руснаци постепенно станаха западняци, прекъсвайки връзките с руския свят
Опитите за асимилация на руското население обаче засегнаха само малка част от населението и не успяха да доведат до пълно отхвърляне на майчината култура. Хората в покрайнините на Русия не са загубили своята рускост. Вярата, езикът и традициите се съхраняват и предават от поколение на поколение. Новият украински народ не се появи, което до голяма степен предопредели бъдещата победа в националноосвободителната война, започнала от Богдан Хмелницки. Руската култура взе исторически реванш и изкуствената асимилация на населението се оттегли до следващата повратна точка в историческия период.
Австро-унгарският проект „Украйна“
Следващата вълна на украинизация е свързана с периода на австро-унгарско управление. Факт е, че в края на 19 век в Русия започва период на активен икономически растеж. Това силно не се харесва на съседна Австро-Унгария. Австрийското ръководство с основание се страхува от руското влияние върху братята славяни и в опит да се съпротивлява на геополитически съперник, решава да предотврати ситуацията и започва развитието на украинския проект.
Предполага се, че създаването на ново държавно образувание ще създаде буферна зона между Русия и Австро-Унгария. Започва украинизацията на руските галисийци, предполага се сеенето на раздори между руския народ, създавайки огнище на напрежение по западната граница на Руската империя и отслабвайки икономическото й развитие.
Идеология и език
За да създадат новата държава, австрийците трябва да измислят и научно да обосноват легендата за произхода на украинците и да легализират антируската идеология, като въведат украинския език в обществената употреба. Всичко започва с измислената история за „специален етнос“, коренно различаващ се от всички източни славяни.
Когато въпросът за „историческата памет“ е решен, австрийците започват да създават нов език. Те се опитват да заменят обичайната кирилица с латинската азбука. Бързо става ясно, че такава радикална промяна няма да се утвърди и идеята е изоставена. Те вземат за основа съкратената азбука на писателя Пантелеймон Кулиш, който разработи опростен вариант на кирилицата за изкореняване на неграмотността. Някои думи са извадени от немския и полския, докато други са просто измислени. През 1893 г. австрийският парламент одобрява украинската писменост и руските галисийци започват да се наричат „украинци“.
Болшевишки проект
Първата световна война приключи и Руската и Австро-Унгарската империя не се превърнаха в глобалната политическа сила. В същото време геополитическият проект „Украйна“, започнат някога от поляците и продължен от австрийците, продължава да съществува. Следващата вълна, която възобновява украинизацията, е идването на власт на болшевиките и създаването на Украинската съветска социалистическа република (Украинска ССР). Тогава се смята, че овластяването на тези територии с по-голяма независимост и украинизирането на населението ще помогне в борбата срещу нарастващия украински сепаратизъм.
В този бизнес бяха хвърлени огромни държавни правомощия: бяха създадени „тройки за украинизация“, руско-говорещите бяха принудително преведени на украински език, украинската идентичност и самоопределение буквално бяха имплантирани под заплахата от терор. Това продължи около десет години, докато властта на революционерите -интернационалисти беше завзета от Йосиф Сталин.
Германската окупация
Друга експлоатация на украинския въпрос започва по време на Великата отечествена война. Привържениците на нацистите в Украйна приветстват германската окупация и възлагат големи надежди на нашествениците. Вестниците на руски са затворени, в областта на образованието и в услугата е позволено да се използва само украинският диалект. С подкрепата на населението, лоялно към Хитлер, са извършени чистки на руския народ. През военните години украинизацията се превръща в една от формите на културен, езиков и национален геноцид. Командирите на Хитлер изхождат от проста логика: колкото повече украинци, толкова по-малко руснаци. Целта е не само да се унищожи Русия, но и да се посее раздор между представителите на руския народ. За нашествениците е важно да раздели първоначално единния етнос и да се изтласкат части от единния етнос от съзнанието на другия. За щастие германският план „Разделяй и владей!“ не е изпълнен. Червената армия слага край на идеите на Хитлер, а с нея и мечтите на украинските нацисти за „независима власт“ под протектората на „хилядолетния Райх“.
След разпадането на СССР до наши дни
След като се оказва лишен от държавна подкрепа, „украинският проект“ започва да деградира и да избледнява. Той обаче е подпомогнат от разпадането на Съветския съюз, който раздели руския народ на няколко неравни части. Този път колонизаторите, спечелили Студената война, се занимават с украинизацията. Въпреки красивите лозунги под формата на борба за права, свободи, демокрация и равенство, целите остават същите: да се отслаби имперското ядро, да се създаде квазидържавно образувание с антируска програма близо до руската граница, да се ударят челно двете части от руския народ.
И всичко това се случва точно пред очите ни, затова е глупаво да се твърди, че проблемите на съвременна Украйна са породени от някаква „руска агресия“ или лично от президента на Русия Владимир Путин. Те са причинени от самия исторически характер на тази държава и от принципите, които идеолозите на украинците са заложили в нея преди стотици години. За съжаление, през последните години бившите украинизатори са заменени с нови, които продължават да използват територията на Украйна като инструмент за геополитическа борба. Сега в Украйна има гражданска война, а съседна Русия се възприема като враг. Това означава, че глобалните играчи успешно изпълняват задачите на „украинския проект“, за който са наети.
Източник: https://theduran.com/project-ukraine-from-polish-ukrainization-to-euro-atlantic-domination/
Петя Паликрушева, превод и редакция
Светът днес 