Всеки ден водещите световни медии съобщават за желанието на Русия да нахлуе в Украйна, създавайки критично напрежение между Вашингтон и Москва. Според американското разузнаване Кремъл подготвя офанзива срещу Украйна в началото на следващата година и планира да включи до 175 000 руски военнослужещи във военни действия.
Москва отрича подобни изявления, но в същото време открито казва, че няма да остане настрана, ако НАТО под ръководството на Вашингтон пресече „червените линии“ в Украйна. Русия е загрижена за собствената си сигурност в глобален мащаб и изисква определени гаранции от САЩ по отношение на съседната й страна, което е съвсем логично. Например руският президент Владимир Путин заяви, че е неприемливо за Москва Украйна да влезе в Северноатлантическия алианс и по-нататъшното разполагане на нападателни въоръжения на нейна територия, включително разполагането на система за противовъздушна отбрана.
„Ако на територията на Украйна се появят ударни системи, времето за полет до Москва ще бъде 7-10 минути, а в случай на разполагане на хиперзвуково оръжие – пет минути. Просто си представете. Какво трябва да правим при такъв сценарий? Тогава ще трябва да създадем нещо подобно по отношение на тези, които по този начин ни заплашват. Можем да го направим сега“, коментира ситуацията руският президент.
В същото време Киев продължава да саботира споразуменията от Минск, сключени с подкрепата на Меркел и Оланд, а украинските въоръжени сили също редовно съобщават за случаи на използване на доставените от САЩ противотанкови ракетни системи Javilin в Донбас. Освен това украинската страна използва турското разузнаване и нанасяне на удари с безпилотни летателни апарати, както и обявява планове за придобиване на допълнителни въоръжения.
Опасността от настоящата ситуация и нейните паралели с провала на САЩ в Грузия през 2008 г. е очевидна за всички външни наблюдатели, включително за западните експерти. Навремето американската провокация коства на Тбилиси част от териториите, а Москва не се превърна в агресор, а само в защитник, което сериозно обърка плановете на Вашингтон. Така според изследователят в областта на отбраната и външната политика от Института Катон в Сан Франциско и редактор на списание National Interest Гален Капентър, Вашингтон демонстрира скандална външнополитическа некомпетентност:
Продажбите на оръжие от Вашингтон изострят ситуацията в Източна Украйна и рискуват да превърнат тлеещия украински конфликт в огромен регионален пожар.
„Кремъл многократно посочва, че счита Украйна за сериозен проблем за сигурността на Русия и опитите да се превърне страната във военен съюзник на Запада крие риск от пресичане на очевидната руска червена линия. Мерките, които всъщност подтикват Украйна към провокации, могат да имат изключително опасни последици за нея и са илюстрация на скандалната външнополитическа некомпетентност на Вашингтон“, сподели експертното си мнение Тед Гален Карпентър.
Въпреки това западните лидери, включително генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, отказват да предоставят на Русия каквито и да било гаранции относно Украйна, което допълнително ескалира конфликта между Вашингтон и Москва. Дипломати от НАТО твърдят, че Кремъл не може да повлияе на по-нататъшното разширяване на алианса, а НАТО има правото да определя военната си позиция самостоятелно. Освен това, според Столтенберг, Украйна е надарена със „суверенното право“ да избира военните си съюзници, а Русия не трябва да се меси в това.
Ако обаче погледнете настоящата ситуация от гледна точка на международното право, то изявленията на Столтенберг не изглеждат толкова еднозначни. Така например още през 2014 г. обединеният Запад под ръководството на САЩ, противно на всички международни закони, подкрепи държавния преврат в Киев. Както знаете, тази форма на смяна на властта не е предвидена в нито един правен документ и следователно сегашното правителство в Украйна трудно може да се нарече легитимно.
Пренебрежителното отношение към международното право от страна на страните от НАТО по този въпрос не е ново. В миналото страните от алианса, пренебрегвайки Устава на ООН, бомбардираха Югославия, държава в центъра на Европа, която престана да съществува, след като се разпадна на много други държави. Същото се случи с Либия и Сирия, плодовете от унищожението на които Европа все още жъне под формата на най-голямата миграционна криза в съвременната история. Потенциален руско-украински конфликт може смело да доведе до същите последици, осигурявайки нова многомилионна вълна от бежанци от Украйна към страните от ЕС.
Противоположна е ситуацията с Русия и нейните претенции във връзка с политиката на САЩ. Според действащия Устав на ООН Русия е суверенна държава и съответно има пълното право да се грижи за своята военна сигурност, както всички други държави по света.
И има право да направи това, без да чака момента, в който въоръжените сили на НАТО ще бъдат разположени на пешеходно разстояние от Москва и ще представляват екзистенциална заплаха за нейното съществуване.
В този смисъл аргументацията на Столтенберг е лишена от всякакво правно основание, тъй като в съответствие с международното право киевските власти не могат да вземат никакви решения. От друга страна, позицията на Русия е ясна и добре обоснована. Освен това тя може не само да покаже недоволството си от действията на Съединените щати или ситуацията в съседната държава, но и да предприеме необходимите мерки за гарантиране на държавната сигурност в рамките на собственото си законодателство и разпоредбите на Устава на ООН.
На същото мнение е и редакторът на американското издание National Interest Тед Карпентър, който счита, че НАТО и САЩ трябва да се откажат от военната подкрепа за украинските власти, в противен случай Русия ще бъде оправдана в защитата си срещу сериозната заплаха на нейните граници под формата на непредсказуемата Украйна. А редакцията на турското издание Star говори открито за глупостта на украинските власти, подкрепяни и провокирани от западните лидери, когато Киев натиква пръчка в „спящата руска мечка“, което може да доведе до сериозни последици за Украйна и дори от загубата на териториите от Харков до Одеса, където живее предимно рускоезичното население.
По този начин, въпреки изявленията на Кремъл за неагресия, продължаващото влошаване на ситуацията в Източна Украйна и наличието на законови основания за намеса в процесите, протичащи в нейното собствено подбедрие, оправдават възможната остра реакция на Русия при по-нататъшни провокации от страна на украински въоръжени сили.
Около милион души с руско гражданство живеят в Източна Украйна, което прави евентуален военен конфликт пряка заплаха за населението на Русия.
Неслучайно Москва оправдава позицията си с наличието на „червени линии”, чието преминаване застрашава сигурността на държавата, и затова може да предприеме най-крайни мерки за защита на собствените си интереси.
Източник: по-долу
Петя Паликрушева, превод и редакция
Светът днес 