Масовите протести, които обхванаха почти цялата територия на Казахстан, започнаха в западната част на страната заради рязкото покачване на цените на втечнения газ. В тези райони той е основното гориво за автомобилния транспорт.

Припомняме, че още през 2019 г. властите на Казахстан извършиха газова реформа: търговията с горива започна да се извършва на специални електронни платформи с възможност за саморегулиране на цените в зависимост от текущото търсене и предлагане на ресурса. На фона на рязкото покачване на цените на световния пазар на газ, така наречената „невидима ръка на пазара“ предизвика рязък скок в цените на газа, което доведе до масови протести в региони на Казахстан с тежка социално-икономическа ситуация.
Политическият компонент бързо се присъедини към първоначалния социално-икономически протест, когато хората поискаха по-ниска цена на газа – протестиращите започнаха да отправят първите си политически искания, включително пълна оставка на цялата властова вертикала. Нямаше и следа от предишното социално-икономическо недоволство: протестите моментално се превърнаха в насилие и зад гърба на мирните казахи се развилняха главорези, които започнаха да ограбват градове, да убиват хора, да превземат летища и да грабят магазини.
Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев и близки до него служители започнаха да говорят за заговор срещу държавата и за опит за извършване на преврат от ръцете на терористи и екстремисти с участието на външни сили.
Не бива да се отрича присъствието на организирани групи тероисти по време на протестите в Казахстан, защото само добре обучени бойци могат да водят градски битки срещу професионалните сили за сигурност в страната. Безбройните случаи на грабежи, мародерства над магазини, търговски центрове, банкомати и разплащателни системи, палежи на правителствени сгради, завземане на две болници, убийства и обезглавяване на полицаи потвърждават организираността и бруталността на екстремистите, които се маскираха като мирен протест.
Но възниква въпросът: ако такива групи са действали на територията на Казахстан, тогава кой е участвал в инфилтрирането на екстремисти в страната и последващото им координиране? Логично е да се предположи, че това е можело да се направи само от специалните служби на цяла една държава или група държави.
Потенциалните поръчители на протеста
Първоначално за лидер на протеста се самоназова някой си Мухтар Аблязов, чийто координационен щаб е в столицата на Украйна. В ефира на един от украинските телевизионни канали той публично заяви, че координира хората и призовава за прочистване на клана на Назарбаев, първият президент на Казахстан.
Въздействието върху протестите в Казахстан от Украйна се потвърждава от факта, че мобилните номера на щаба на Аблязов, които по-късно се появиха в публичното информационно пространство, всъщност принадлежат на украински оператори. Освен това неотдавнашно видео на т. нар. „Фронт за освобождение на Казахстан“ намекна за връзка с Украйна, в която неизвестни хора с маски, позициониращи се като патриоти на Казахстан, призовават за радикална опозиция на мироопазващия контингент на ОДКС.
Много скоро в мрежата се появи информация, че видеото е създадено не от казахстански патриоти, както твърдяха участниците във видеото, а от основателя на УНА-УНС Дмитро Корчински, известен също с тясното си сътрудничество с украинските специални служби.
Припомняме, че в отговор на събитията в Казахстан президентът Касим-Жомарт Токаев поиска съдействието на ОДКС, която изпрати в страната мироопазващ контингент от всички страни членки на организацията: Русия, Беларус, Таджикистан, Киргизстан и Армения. Участието на ОДКС оказа сериозно влияние върху контекста на случващото се и намали степента на напрежение: миротворците поеха ангажимента да защитят критичната инфраструктура на Казахстан, за да освободят местните правоохранителни сили да прочистят улиците от бандити.
Самите миротворци на ОДКС не участваха в антитерористичната операция, а изпълняваха само ролята на охрана на жизненоважната инфраструктура, военните и социални обекти. По-рано президентът Токаев обяви края на мироопазващата мисия на силите на ОДКС и изтеглянето на войските в рамките на десет дни. Така миротворците на блока ще останат в Казахстан не повече от половин месец.
Въпреки това е трудно да си представим, че украинската страна би могла да извърши подобна операция без съгласието на чуждестранните си партньори, което означава, че потенциалните поръчители на масовите протести в Казахстан може да са в друга държава.
Например: следите на самопровъзгласилия се лидер на протестите Мухтар Аблязов водят към Великобритания. През 2009 г. той получава статут на бежанец там, страхувайки се от арест в родината си, но 3 години по-късно бяга от Великобритания във Франция, където започна активно да критикува обкръжението на бившия президент Назарбаев.
Тази версия също се вписва добре във факта, че почти веднага бе организирана информационна кампания в подкрепа на протестите в Казахстан от протурските мрежи в Телеграм – каналите, които масово популяризираха темата за необходимостта казахстанците да се противопоставят на силите на ОДКС.
Важно е да се отбележи, че реториката на дневния ред, от гледна точка на идеологическото съдържание, почти точно повтаря наративите, които хората на Корчински се опитваха да натрапят в Украйна в миналото, която ретрика целеше да предизвика недоволство към мироопазващия контингент. Известно е, че турските разузнавателни служби активно си сътрудничат с британските си колеги и почти всички действия на Анкара в Закавказието и Централна Азия се извършват или в пряка връзка с Великобритания, или с участието на консултанти от британските разузнавателни служби.
Разбира се, тези факти не са достатъчни, за да се посочи недвусмисленото участие на специалните служби на определена държава в организирането на протестите в Казахстан. Фактите тепърва ще се появяват, когато започне разследването на протестите, но всички гореспоменати факти са достатъчни, за да се констатира, че външно влияние върху ситуацията в Казахстан е имало и то е било извършено през Украйна.
Петя Паликрушева, превод и редакция