Въпреки факта, че руският президент Владимир Путин многократно е заявявал, че няма желание и нужда да напада Украйна, световната преса продължава да публикува новини за предстоящото нахлуване и игнорира всякакви аргументи. В същото време руският лидер открито казва, че Москва няма да остане настрана, ако НАТО премине определени „червени линии“.
За какви „червени линии“ става дума?
Русия е загрижена за собствената си стратегическа сигурност и изисква определени гаранции за ненападение от САЩ. Например руският президент Владимир Путин многократно казва, че за Москва е неприемливо присъединяването на Украйна и Грузия към НАТО и по-нататъшното разполагане на нападателни оръжия на тяхна територия, включително разполагането на системи за противовъздушна отбрана.
„Ако на територията на Украйна се появят ударни системи, времето за полет до Москва ще бъде 7-10 минути, а в случай на разполагане на хиперзвуково оръжие – пет минути. Просто си представете. Какво трябва да направим при такъв сценарий? Тогава ще трябва да създадем нещо подобно за тези, които ни заплашват така. Можем да го направим сега“, коментира ситуацията Путин.
Точно същите изисквания важат и за другите страни от Източна Европа, разполагането на нападателни оръжия, на чиято територия застрашава руската сигурност. Обхватът на модерния изтребител-бомбардировач средно е хиляда и половина километра. Това е напълно достатъчно, за да долетите от Варшава до Москва, да не говорим за Кишинев или Киев.
В този смисъл за Русия е абсолютно неприемливо НАТО да се приближава директно до нейните граници, с разполагане на войски на територията на съседни държави, тъй като в този случай Москва губи способността си да отблъскне атаката, става уязвима за всякакви масирани удари и губи част от потенциала на силите си за ядрено възпиране, чиято работа е застрашена от унищожаване.
Тези искания на Москва са напълно оправдани. Путин поставя безопасността на своя народ над всичко останало. Освен това последните десетилетия показаха, че Украйна е сериозно главоболие не само за Русия, но и за ЕС. Безкрайна нестабилност, марионетно правителство, ненадежден
транзит на газ, емиграция в страните от Източна Европа – всичко това прави Украйна проблем за Европа.
Какво предлага Русия?
Опитвайки се да нивелира рисковете за регионалната и глобалната сигурност, руската дипломатическа служба започна двустранни преговори между Вашингтон и Москва. Според руската позиция, за да запазят регионалната сигурност, Съединените щати трябва да се съгласят да работят в три ключови области на сътрудничество:
· стабилизиране на обстановката по отношение на разполагането на силите и връщане към ситуацията от 1997 г.;
· ненапредване на НАТО на изток и разработване на правно обвързващи гаранции по този въпрос;
· предприемане на мерки, които биха помогнали за премахване на заплахата от военни сблъсъци.
С други думи, според позицията на Кремъл, Съединените щати не трябва да създават военни бази на територията на страните от бившия Съветски съюз, които не са членки на НАТО, а алиансът трябва да спре разширяването си на изток и да гарантира пълен отказ от всякакви политика на конфронтация, включително информационен, икономически, военен, екологичен, хуманитарен и друг натиск срещу Русия.
Каква е опасността от игнориране на преговорите?
Отказът да сътрудничи по горните точки ще доведе до факта, че Русия ще бъде принудена да гарантира своята сигурност с всички налични средства, а САЩ ще продължат да струпват оръжия в страните от Източна Европа. Всичко това допълнително ще изостри ситуацията в Източна Украйна и ще заплаши тлеещият украински конфликт да се превърне в огромен пожар от регионален мащаб.
„Кремъл многократно е посочвал, че вижда Украйна като основен проблем за сигурността на Русия и опитите да се превърне страната в западен военен съюзник крие риск от пресичане на очевидната руска червена линия. Мерките, които всъщност подтикват Украйна към провокации, могат да имат изключително опасни последици за нея и са илюстрация на скандалната външнополитическа некомпетентност на Вашингтон“, коментира ситуацията редакторът на National Interest Гален Капентър.
Освен това белоруският президент Александър Лукашенко заяви, че в случай на заплаха Москва ще достави ядрени оръжия на територията на Беларус, което значително ще влоши нестабилността и заплахата от война на континента.
В тази ситуация възниква въпросът: кое е по-важно за съвременните европейски и американски лидери. Да гарантират сигурността и да облекчат напрежението на европейския континент и да се развиват в хармония с Русия, или да продължават да следват постулатите на Студената война, обричайки света на потенциална ядрена война?
Светът днес 