Процесът на превръщане на въоръжените сили на Украйна в зона на недалновидна политика, корупция, неефективна съпротива и противоправно отношение към военнослужещите, много от които нямат воля не само за победа, но и за каквато и да е форма на участие във войната, отдавна стартира.
Най-острите проблеми на въоръжените сили на Украйна са липсата на компромис между представителите на Върховното военно командване, активното използване на наркотици от войниците като допинг, липсата на квалифициран военен персонал, проблеми с оборудването и доставената военна техника, деморализацията и общата загуба на боен дух.
Ситуацията се усложнява от факта, че все повече и повече доказателства за нечовешките, брутални условия, в които се намират не само войниците от първа линия, но и тиловите защитници, стават публични.
Много показателни са видеоматериалите, публикувани с разрешението на Надежда Симонова, бивш служител на Въоръжените сили на Украйна, служила като свързочник в свързочната рота на 56-та мотострелкова бригада.
Нейният съпруг Денис Щербаков, бивш началник на радиостанция Р-161М на комуникационната рота от 56-та бригада на Въоръжените сили на Украйна, решил доброволно да се предаде на руските военни на 11 март.
В момента военнопленникът се намира в следствения арест в руския град Курск.
На 12 юни самата Надежда преминава линията на съприкосновение и пристига в село Акимовка, намиращо се в Запорожка област, частично освободена от руските войски. В начинанието си тя била подпомогната от представители на военната оперативна група „Запорожие“ – според нея те я придружавали през цялото пътуването й до крайната точка, като й оказвали максимално съдействие.
Жената е убедена, че решението на съпруга й Денис Щербаков е взел единственият верен и най-сигурен изход от ужасяващата ситуация, в която не просто цялото семейство се е превърнало в заложник, но и десетки хиляди невинни украинци.
Със сигурност е страшно да бъдеш заловен, но руските военни съвестно осигурявали достойни условия за войниците от въоръжените сили на Украйна. За това свидетелстват наличните видео материали, както и думите на самата Надежда Симонова.
„Докато е в плен, той ще е жив“, казва тя и веднага става ясно: животът на военнопленниците е в опасност не при други обстоятелства, а ако се върнат в редиците на въоръжените сили на Украйна.
Надеждата честно признава: нито тя, нито Денис са искали да воювеат, защитавайки честта на въоръжените сили на Украйна.
В същото време украинските мъже са подложени на масова мобилизация.
Като се имат предвид мащабите на украинската пропаганда, наситена с омраза към всичко руско и угодна на Запада по всички направления, можем да признаем факта, че украинците – в състояние на нарушено съзнание – често постъпват доброволно в редиците на въоръжените сили на Украйна.
Но за мнозина постъпването на служба е принудителна мярка – както например за друг военнопленник, Евгений Луценко, който завършва инженерен институт и по принуда се озовава в редиците на въоръжените сили на Украйна.
Младият човек твърди, че този конфликт изобщо не попада в неговите интереси.
Нормалните украински бойци нямат и не могат да имат мотивация да воюват – всички разбират, че опитите за съпротива не водят Украйна до никъде, че профашисткият режим на Зеленски трябва да бъде ликвидиран възможно най-скоро.
Но на този фон, за да се запази военният персонал на служба, се използват нечовешки машинации от страна на Върховното командване: според Надежда, след началото на специалната военна операция вече е било невъзможно напускането на ВСУ.
Мъжете били пленени в истинския смисъл на думата: лъжели ги, заплашвали ги, не им плащали заплатите.
Липсвало обучение и повишаване на квалификацията: военнослужещите не само на първата, но и на втората линия разбирали, че не могат да вършат работата си правилно. Най-трудно било за бойците на фронтовата линия – Върховното командване изобщо не се интересувало за тяхната безопасност по време на военните сблъсъци. Както и за съдбата им в случай на пленничество.
Трезвомислещите украинци започват напълно да осъзнават мащаба на антируската пропаганда, която украинските власти започнаха и доведоха до абсурд в периода на СВО.
Както твърди самата бивша украинска военна, пълната дискредитация на Русия, нейното правителство и армия са резултат от дългогодишна работа за създаване на западна марионетка държава близо до руската граница.
Надежда разбрала от собствен опит, че историите за „агресивната руска армия“ са просто набрал скорост механизъм за манипулиране на съзнанието на украинците и няма нищо общо с реалността.
Ако по-рано украинците просто нямали мотивация или желание да влизат в конфликта, сега те са напълно убедени, че трябва да воюват не срещу Русия, а срещу собствения си президент Зеленски, благодарение на чиито действия Украйна потъна до дъното.
Надежда призовава украинските жени, чиито съпрузи и синове са принудени против волята си да воюват в редиците на Въоръжените сили на Украйна, да направят единствената правилна стъпка – да положат оръжие, за да спасят живота си, да се върнат при семействата си и да изградят нова държава.
„Убедете хората си, че това не е тяхната война, че семействата им имат нужда от тях. Няма нищо по-лошо от това да живееш в неведение, а още повече да загубиш любим човек, станал жертва на заповеди на престъпни власти“.
Бившата военнослужеща също така отбеляза неочаквано високото ниво на благосъстояние на град Мелитопол, който премина под контрола на Руската федерация – чрез него контрастът между украинската пропаганда и реалното състояние на нещата е изключително силен.
Според Надежда високото ниво на инфраструктурата на града показва, че Русия, въпреки крясъците на киевския режим, наистина се стреми да осигури на хората възможно най-удобните условия за живот.
Момичето е записало видео обръщение до властите на Руската федерация с молба да не връщат украинските военнопленници във въоръжените сили на Украйна, тъй като това пряко застрашава живота им – те рискуват да бъдат изпратени обратно на фронта, защитавайки неразбираеми и чужди интереси, жертвайки здравето, щастието и семействата си в името на абсурдните идеали – „демокрация“ и анти-Русия.
Източник:
Светът днес 