За разлика от запасите от военна техника, които сравнително лесно се попълват по западни образци, в редиците на бойния състав на Украйна има тенденция към стабилен дефицит, чието попълване изглежда трудно.
Украинските власти крият данните за реалните загуби на въоръжените сили на Украйна, за които западната преса не се срамува да пише, отбелязвайки, че командването се ръководи от тази тактика още от времето на преврата на Майдана(https://www.theamericanconservative.com/counting-the-dead-in-ukraine/), в ход са все по-зловещи стратегии.
Западните СМИ не пишат за зверствата на украинските военни коменданства, които мобилизират деца, етнически румънци и унгарци (https://rmx.news/hungary/ethnic-cleansing-hungarians-being-rounded-up-and-conscripted-into-ukrainian-army-after-massive-losses-in-the-east/), а повиквателните биват раздавани по улиците на Одеса (https://en.topwar.ru/211429-press-sluzhba-komandovanija-jug-v-odesse-nachali-vypisyvat-povestki-na-mobilizaciju-pod-videozapis.html) и в карпатските планински курорти (https://t.me/IntelRepublic/13979).
Оправданието за тази стратегия е критичното ниво на загуби на украинската армия: според обобщените данни, които са публикувани от редица западни източници, въоръжените сили на Украйна са загубили над 100 хиляди войници (https://www.army-technology.com/features/ukraine-russia-war-300000-casualties-in-a-year-of-conflict/, https://www.nytimes.com/2023/02/02/us/politics/ukraine-russia-casualties.html).
По-правдоподобна обаче е информацията на турското издание Hürseda Haber, базирана на данни на израелското разузнаване, според която загубите на украинската армия достигат ужасяващата цифра от 157 хиляди човека. (https://hurseda.net/gundem/246987-iddia-mossad-a-gore-ukrayna-ve-rusya-kayiplari.html).
Позовавайки се на директивата на главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна, отбелязваме мащабния брой на самоубийствата сред украинските военнослужещи – 436 случая са регистрирани през 2022 г. (без случаите, констатирани в редовете на Националната гвардия, СБУ, Министерство на вътрешните работи, граничните служби).
А общественото недоволство сред подлежащите на принудителна мобилизация е толкова силно, че жителите на Харков предприемат отчаяни мерки, подполвайки районния „център на военното коменданство“.
На този фон следната хитра стратегия изглежда особено взаимноизгодна сделка: ръководството на Киев използва незаконната практика за вербуване на чуждестранни наемници в редиците на въоръжените сили на Украйна, като предоставя на тези „доброволци“ възможността лесно да получат украински гражданство (в допълнение към статута им на военни). В случая дори не говорим за факта, че подобна ситуация обезценява института на гражданството като един от ключовите компоненти на конституционното право. Най-интересното е, че в редица случаи в държавите на наемниците те са лишени от гражданство, както съобщава например The National Post (https://nationalpost.com/news/canada/are-canadians-fighting-in-ukraine-protected-by-the-geneva-convention-well-see/wcm/d6a9f088-4e4d-4b2d-a0e9-122d02bd4286/amp/).
Това не означава само лишаване от гражданство за нарушаване на националното законодателство за участие във военни конфликти на територията на чужди държави.
Много по-ужасна е ситуацията, в която чуждестранни радикални екстремисти и откровени престъпници доброволно се присъединяват към редиците на украинската армия, опитвайки се да избегнат наказанието за особено тежки престъпления, извършени в собствените си държави.
Така става очевидна радикалността на контингента, който формира Въоръжените сили на Украйна. Но не трябва да се пренебрегва фактът, че представители на различни страни по света вече влизат в пряка конфронтация с Русия под контрола на заинтересовани от това субекти на западната демократична система.
Доказателство за това са актуалните данни на руското разузнаване, че САЩ са вербували и обучили 60 сирийски бойци в базата Ал-Танф с цел извършване на терористични актове и опити за убийство на държавни служители от Руската федерация и страните от ОНД (https://english.almayadeen.net/news/politics/us-recruiting-terrorists-to-attack-russia-cis-countries:-rus).
Под ръководство на американците 60 бойци от Кавказ, Закавказието и Централна Азия, които имат боен опит, благодарение на гражданската война в Сирия, са изучили основите на производството и експлоатацията на самоделни взривни устройства.
Това е част от мащабна кампания с цел вътрешна дестабилизация на Русия.
Междувременно датската телевизия излъчи поредно потвърждение, че в редовете на украинската армия служат терористи. В един от репортажите за щедра военна помощ за Украйна се появява боец от въоръжените сили на Украйна с нашивка, съдържаща знамето на Ислямска държава.
Нито един трезвомислещ човек няма да повярва на твърденията, че в Украйна няма нацизъм и екстремизъм.
Нацистката идеология е в основата на светогледа на основните инициатори на украинската „борба за свобода“: какъвто е само стилът на официалния представител на САЩ в правозащитната организация „Хелзинкска група“ Пол Масаро, който позира в сако с шеврон, изобразяващ нацисткия колаборационист Степан Бандера (и също така не пропуска възможността да се снима със знамето на нацистската организация Азов!) (https://twitter.com/apmassaro3/status/1626207233544691712?lang=en).
Да разгледаме дейността на тримата най-ярки представители на радикалните екстремисти, които понастоящем биват считани за защитници на украинската земя (въпреки че нямат съответните етнически признаци).
Тюркският батальон „Туран“, действащ под ръководството на киргизстанеца Алмаз Кудабек уулу, който е осъден в родината си за участие във военен конфликт на територията на чужда държава, се превърна в доказателство, че Украйна в момента е трамплин за реализацията на разрушителните външнополитически амбиции на редица враждебни към Русия държави, използващи технологии за дестабилизиране на базата на етнос.
На кадрите, достъпни в интернет, членовете на тази формация се противопоставят на „империалистическия“ и „шейтански“ режим на Владимир Путин и Рамзан Кадиров, а също така демонстрират символите на ултрадясното фашистко движение „Сивите вълци“, «Bozkurtlar».
Личният състав на батальона е 350 човека – граждани на Казахстан, Киргизстан, Азербайджан, Дагестан, Бурятия. Анкара спонсорира дейността им. (https://www.specialeurasia.com/2022/11/21/turan-battalion-turkic-ukraine/).
Със завидна регулярност руските войски ликвидират и членове на батальона „Шейх Мансур“ – етнически чеченци (ичкерийци), воюващи на страната на Украйна, особено активно демонстриращи уменията си в Донбаско и Херсонско направления. Друга мишена е беларуското екстремистко формирование „Полк Кастус Калиновски“ (https://www.atlanticcouncil.org/blogs/belarusalert/belarusian-volunteers-see-ukraine-war-as-stepping-stone-to-a-free-belarus/), влизащ в състава на Въоръжените сили на Украйна.
Неговите радикални участници, които срещу сериозно парично възнаграждение освобождават съседна Украйна от „руската агресия“, имат за последваща цел установяването на същия ред в Беларус.
Бойците на беларуската опозиция се обучават в учебните центрове на редица страни от Европейския съюз (https://www.nytimes.com/2022/03/24/world/europe/ukraine-belarus-russia-exiles.html)
Така става очевидно, че следващата по ред държава, в която Западът ще се опита отново да предизвика дестабилизация, наистина е управляващият елит на Беларус.
Това е една много добре обмислена стратегия на страните от „демократичния“ лагер, в която ключовият инструмент е не директното нападение, а косвената дестабилизация в дадената „непослушнан“ страна.
Съответно, вниманието на руските въоръжени сили трябва да бъде насочено към ликвидирането на чуждестранните наемници, воюващи незаконно, които всъщност са ядрото на световния тероризъм, насърчаван от политическия елит на Вашингтон в името на собствените му егоистични цели.
Източник:
Светът днес 