Френската преса продължава да обсъжда гражданството на Жерар Депардийо
“Обеликс в Мордовия” – така започва статията си за него “Паризиен”. След “Фигаро”, вестникът описва пищния прием, оказан на високия гост в Мордовия. “Раздърпан и подпухнал, независимо от студа, актьорът направо от аерогарата постави под носа на журналистите свежоотпечатания си руски паспорт” – пише “Паризиен”.
А “Фигаро” уточнява, че в празничния кортеж са присъствали френски журналисти, които обиденият Депардийо не пожелал до допусне до себе си.
В Русия срещнаха Депардийо като полубог, – правят обобщение и двата вестника, – дори му предложиха поста министър на културата на Мордовия и жилище.
“Фигаро” се опитва да обясни интереса, който Депардийо изведнъж проявил към Русия. Ако не финансите (а актьорът ще заработва не малко дори в рекламния бизнес в Русия), то, вероятно, това е отзвук от стария мит за “светата Рус”, който в миналия век така привличал френските интелектуалци.
Тази нова вълна на любов към Русия, в която са смесени носталгията по СССР и прозата на руските класици, порядъчно се експлоатира от руската власт, твърдят двете издания, която власт желае да възстанови репутацията си сред националния и международен елит. “Фигаро” дори си спомня, че през 90-те години на миналия век руското гражданство било възстановено за всички “бели” руснаци, напуснали страната след революцията. През 1932 г. в СССР се връща и Максим Горки. Но всичко това е политически опортюнизъм, – заключава десният вестник “Фигаро”.
Друга статия от изданието приветства това, че близките на актьора, които пазеха мълчание в началото на скандала, започнали да го защитават. Бившата му жена, Елизабет Депардийо, а също и една от неговите дъщери, Роксан Силла, решиха да дадат интервюта на френските средства за масова информация, в които казват, че не бива да се хвърлят камъни по човек, който страда.
Според Елизабет Депардийо, вместо да се осъжда Жерар, той е трябвало да бъде извикан обратно във Франция, но навреме. Сега било късно. Защото Жерар просто страда от липса на любов и популярност в родината си. А когато не му достига любов, той се превръща в провокатор, за да възбуди към себе си интерес.
Освен това, казва тя, Депардийо и по-рано се е появявал в обкръжението на хора, които не са особено уважавани. Това не е ново за него, но доброто и лошото са в постоянна симбиоза в натурата му.
Но доброто винаги взимало връх. “Баща ми е поет”, казва за Депардийо дъщеря му Роксан, – “Той преживява всичко с необузданата сила на огромното си сърце”. “Освен това, Депардийо винаги е мислил, че зад граница представлява Франция, а във Франция реалността се оказва съвсем различна”.
“Не бива да удряте по болното му място”, – продължава Елизабет, – Жерар е човек “крайно нещастен, който се опитва да продължи да живее. Трябва ли да хвърляме камък по един толкова объркан човек?”
В редакционната си колонка “Фигаро” още един път хвърля камък по Жерар. “Ако Путин искаше да използва Депардийо, за да направи Франция за посмещище пред света, то той би постъпил именно така, както и постъпи”.
Депардийо, разбира се, има правото да върви по стъпките на Ив Монтан и Симон Синьоре (популярни с левите си идеологически убеждения), които смятаха Москва за рай на земята. Но раят на СССР се провали, а днешните проблясъци между Париж и Москва вече приличат на кадри от студената война, когато се сблъскваха западния със съветския начин на живот. И до скоро само двойните агенти избираха източния модел. Но да смятаме Жерар за двоен агент, е повече от виц, четем в изданието.
“Фигаро” заключава – “зад прегръдката на Путин и Депардийо прозира суровата реалност, чието име е фискалната политика на социалдемократа Фрасуа Оланд”.
Светът днес 