„The Washington Post“: Сблъсък между източните и западните ценности в Европа

Автор: Anne Applebaum

Пьотър Порошенко победи  в изборите за президент на Украйна. По време на предизборната кампания той застъпи идеята ЗА интеграция на Украйна към европейските институции. След победата олигархът потвърди намеренията си да постигне целта на всяка цена. Украйна се намира на ръба на финансова катастрофа и се бори с агресията: добре въоръжени чеченски войници вече пристигнаха в източната част на страната, за да помогнат на проруските опълченци. Порошенко заяви, че искат „не само край на войната, но и край на хаоса“, както и „да донесе европейски ценности“ в страната си.

Преди 25 години, на 4 юни 1989 г. имаше други избори, но този път в Полша, които също се превърнаха за Европа в решаваща победа. Независимо от това, че резултатите от гласуването бяха фактически фалшифицирани, всички парламентарни места, за които се водеше лична битка, бяха спечелени от демократичната опозиция. Поредният опит на Комунистечиската партия да гарантира легитимността на властта си претърпя поражение: за първи път след края на Втората световна война в страната започна работа некомунистическо правителство.

Полското ръководство също се сблъска с финансова катастрофа, но чуждестранно нахлуване не ги заплашваше. Ако през 1989 г. бяхте попитали някой поляк, в каква държава би искал да живее, отговорът щеше да бъде такъв: „В нормална“. „Нормална“ означава европейска. Поляците искаха да видят в родината си европейска демокрация, европейски капитализъм, едропейско процъфтяване. Те не искаха алтернативни модели и не се опитваха да намерят „трети път“ между изтока и запада. Те не искаха да се превърнат в Украйна, която се луташе в неизвестна посока в постсъветското геополитическо пространство. Те искаха да приличат на Великобритания, Франция и Германия.

След четвърт век поляците почти постигнаха целта си. Нито Полша, нито която и да е друга посткомунистическа държава не постигнаха такова богатство и процъфтяване, както западните им съседи – но те вече имат съпоставими политически системи, сходни икономики и идентична сигурност. При всички положения всички те живеят по-добре от 1989 г.
Украйна също иска да постигне това. Полша вече влезе в Европейския съюз. Но какво се случва с нациите, които са в обсега на обозначената територия на Западна Европа? Много от тях искат да напуснат границите на Европа.

Но в Украйна набира сила антиевропейската група. Милиони французи, пък, гласуваха за „Националния фронт“, антиевропейска партия с антисемитски корени, която удържа победа на изборите за Европейския парламент. Няколко дена по-рано милиони британски избиратели гласуваха за Партията за независимостта в Обединеното Кралство, при това гласуваха за друга антиевропейска организация, на чийто връх се намира харизматичният лидер Найджъл Фарадж и странната коалиция от мошеници, чудаци и откровени расисти. Датските, холандските, австрийските и унгарските избиратели изпратиха в Европарламента кандидати със сходни възгледи, така че те ще успеят да сформират пълноценен ултрадесен блок.

Лидерите на тези две партии не само отхвърлят „eвропейските“ ценности, но и открито обявяват своята солидарност с човека, който символизира всичко, от което се опитват да се избавят поляците и украинците. По време на визитата си в Москва лидерът на „Националния фронт“ Марин Льо Пен призна за възхищението, което изпитва към „патриотизма“ на руския президент Владимир Путин. Фарадж от Партията на независимостта на Обединеното Кралство също нарече Путин световен лидер, на когото се възхищава. И Льо Пен, и Фарадж не са самотни в преклонението си пред руския „модел“ – пред корупцията, манипулацията на средствата за масова информация, непризнаването на границите и диктатурата на закона. С други думи, европейските ултрадесни категорично искат в Украйна да се случи това, което самата Украйна твърдо иска да избегне.

Горната тенденция има много обяснения. Да, французите и британците протестираха против неефективността на своите управляващи партии. Да, Европейският парламент със своите безжизнени мандати и прекалено голямо разхищаване на средства престана а бъде институция, с която трябва да се съобразяваме. Да, изборите за Европарламента често са съпроводени с протестно гласуване. И, разбира се, никой няма да спори с факта, че в последните няколко години Евросъюза прие цяла поредица от грешни решения – в това число решения за създаване на валутен съюз, който би унищожил икономиката на няколко негови членове.

Но има още едно обяснение на тенденцията. И то си стои на повърхността. Тези, които нямат демокрация, стабилност и „европейски“ ценности, много искат всичко това. А тези, които ги имат, с времето престават да ги ценят – вероятно те са неспособни да ги оценят. Джон Адамс накога написа, че „не е имало нито една демокрация, която да не се е самоубила“. И, вероятно, в момента сме много по-близко до това, отколкото мислим.
Въпросът е такъв: ще успеят ли другите държави да им попречат на обърканите да поглътнат смъртоносната доза…

„Светът днес“ публикува преводната статия само за сведения, без да се солидаризира с написаното.