На 9 май 1945 година Съветският съюз ликува. Водещите съветски издания са изпъстрени с възторжени заглавия, а на снимките се развяват победните червени знамена.
Как отразяват съветските издания победата на 9 май 1945 година
“Най великата победа в историята”
“Да живее великият вдъхновител и организатор на историческите победи на съветския народ, нашият роден и любим Сталин!”. С тези думи започва празничното си издание на 9 май 1945 година вестник “Известия”
“Известия“ публикува текста за капитулацията на Германия и Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР за обявяване на 9 май за празник на Победата. “Великата Отечествена война на съветския народ срещу немските агресори завърши победоносно. Дойде дългоочакваният за нас празник на Победата. Всеобщото ликуване бушува из улиците на нашите градове и села, – пише “Известия”. – Победа! Колко сладко и вълнуващо звучи великата дума – Победа! Подписаната в Берлин пълна капитулация на германските въоръжени сили сложи края на хитлеровската авантюра…Главатарите на разбойническата хитлеристка банда се разбягаха като плъхове, слагайки край на кървавото си господство над Европа с шутовския фарс на преобличането….Днес Червената Армия връчи на съветския народ най-великата победа в историята. Приеми я, съветски народе, , – ти я заслужи с чест и слава!”
“Известия” публикува имената на командващите войски, отличилите се в боевете за Оломоуц, Дрезден, Зноймо, Яромержице и Щокерау, а също голяма статия от специалните кореспонденти в Берлин Л. Кудреватих и Л. Славина.
“Вълнуващ момент: първа среща със съюзниците в Берлин. Изглежда не само съветските и съюзническите военачалници стискат ръцете си, но и армиите, и народите, обединени от братството на победата си…Сър Тедър се приближи към микрофона и произнесе няколко думи. Той каза:
- Аз съм упълномощен от главнокомандващия Айзенхауер. Много се радвам да приветствам съветските маршали и генерали, а също войската на Червената армия…Съюзниците на запад и изток в резултат на сътрудничеството си извършиха колосално дело. Оказана ми е голямата чест да предам най-топли привети на нашия руски съюзник”.

Field Marshall Wilhelm Keitel, signing the ratified surrender terms for the German Army at Russian Headquarters in Berlin, Germany, May 7, 1945. Lt. Moore. (Army)
NARA FILE #: 111-SC-206292
WAR & CONFLICT BOOK #: 1353
Кореспондентите в детайли, много подробно описват тази забележителна среща. Те описват „немците, които се движат като във възел, изглеждат неописуемо напрегнати”. Така съветските журналисти описват представителите на разбитата немска армия. Журналистите описват подробно как се развяват държавните знамена на съюзническите държави, как тихо отговаря “Да, съгласен съм” на въпроса на Жуков за пълната капитулация на Германия генерал-фелдмаршал Кейтел.
Вестник “Съветско изкуство” публикува не само официални документи, свидетелстващи за края на войната, но и голям фоторепортаж от Деня на Победата в Москва. Изданието публикува буквално по минути случващото се на 9 май 1945 година в Москва:
”2 часа и 10 минути. “Внимание! Говори Москва….” Милиони хора затаиха дъх. Чувството, което обедини всички в този миг, беше огромната радост. Германия капитулира! Победа!”
“4 часа. През нощта, от момента на историческото съобщение за капитулацията на Германия, в студиото от кинохрониката в Берлин пристигнаха над десет хиляди метра филмова лента. Сега тя е в лабораторията. Това са кадри, заснети от фронтовите оператори по улиците на немската столица. В едно от студията се монтират епизоди от победните боеве за освобождението на Виена, а в друго се завършва филмът за първомайския парад. Сутринта филмът ще бъде готов и ще се прожектира в кината, по улиците и площадите в Москва”.
Журналистите пишат, че артистите, военните, скулпторите, художниците – всички без изключение са въодушевени от края на Великата Победа.
“18 часа. 250 артисти от естрадата пеят в момента на площадите в столицата. В този исторически ден те пеят пред празничната тълпа. Естрадните артисти пристигнаха с камиони.”
На този празничен ден на Манежния площад в Моква свири Държавният симфоничен оркестър на СССР, на Театралния площад – джаз-оркестъра на РСФСР, а в “21 часа цялата страна слуша речта на Сталин”, а “виковете “ура” се сляха с мощните акорди на химна…”.
Дори в “23 часа и 45 минути…хората не си тръгват. Те запълват ярко осветените площади на столицата. Тържествуващата Москва пее”.
С това заглавие излиза празничния брой на “Правда”. Вестникът публикува статията на Иля Еренбург, когото Адолф Хитлер по време на войната мечтае да “залови и обеси”.
“Край! Те я пред нас, тя не е дума, не е мрамор, тя е гореща, жива, в гимнастьорка, изтъняла от слънцето и дъждовете, посивяла от праха в походите, с лента „Ранен“ на гърдите, най-прекрасната и най-любимата, нашата Победа! …Европа получи велик подарък – тишината. За първи път майките могат спокойно да приспят децата си, – пише Иля Еренбург. – Сега всички народи знаят какво сътвориха хитлеристите. Това беше гавра с човешкото достойнство, това беше ужас, това бяха зверства. Всички народи вече разбират от каква съдба ги спаси Червената Армия. Нашият мил, нашият добър народ даде свидни жертви, за да спре това човешко падение…Ако на Англия е съдено да даде на света новия Шекспир, ако Франция роди нови
енциклопедисти, ако ние дадем на света новия Толстой, ако се въплътят в живота мечтите за златния век, то това ще стане, защото войниците на свободата преминаха хиляди километри и развяха над градовете знамената на свободата, братството, светлината…С нас се сражаваха ръка за ръка доблестните ни съюзници, верността победи коварството: фашистка Германия капитулира. Всички народи имат място под слънцето. Нека живее и немският народ, изчистен от фашистката кал…Искаме да изрежем страшната язва, да спасим децата от завръщането на фашистката чума….След много години децата ще говорят за годините на голямата скръб и голямата слава: защото тези, които загинаха, спасиха нашите внуци и правнуци”.
Петя Паликрушева